Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 177

* * *

Скот пиеше студена бира на задната тераса, когато телефонът му иззвъня. Беше сенатор Джордж Армстронг.

— Скот, ако призовеш Бенито Естрада за свидетел по делото, никога няма да станеш федерален съдия на щата Тексас, поне докато аз съм сенатор.

— Господин сенатор, знам за дъщеря ви… и за дълга ви към съдия Морган.

Сенаторът рязко смекчи тона.

— Тя е едва на двайсет и две, Скот! Два пъти я пращахме на лечение в клиника за наркозависими, и двата пъти отново се върна към дрогата. Гледах да не се разчуе. Ако Бенито каже на всеослушание, че дъщеря ми е наркоманка…

— Това няма да бъде добре за политическата ви кариера.

— Няма да бъде добре за момичето, Скот. Аз още днес бих напуснал Сената, ако с това можех по някакъв начин да й помогна.

Каза го с такъв тон, че Скот му повярва.

— А защо Бенито би споменал дъщеря ви?

— Той ме изнудва. Тя е единственият му коз да се измъкне сух.

— Защо?

— Защото, ако го изправиш пред телевизионните камери и обявиш пред целия свят, че е пласьор на дрога и работи за мексикански картел, ония ще го нарежат на стръв за риба.

46

На третия ден от процеса Скот Фени призова за свидетел Бенито Естрада. Когато зае мястото си на свидетелската скамейка, Бенито беше облечен с бял копринен костюм, снежнобяла риза и бяла вратовръзка и сякаш светеше под луминесцентните тръби.

— Мистър Естрада, доколкото разбирам, вие сте дистрибутор на фармацевтични продукти, така ли е?

— Фармацевтични продукти? — На лицето му се изписа тънка усмивчица. — Да, може и така да се каже. Дистрибутор съм на фармацевтични продукти, точно така.

Съдебните заседатели също се позасмяха.

— Случвало ли се е да продавате фармацевтични продукти на Трей Ролинс?

— Да, случвало се е.

— А допускали ли сте мистър Ролинс да купува продуктите ви на кредит?

— Да.

— Към момента на смъртта си каква сума ви дължеше за продукти, получени от вас?

— Петстотин хиляди долара.

— И е отказал да ви ги плати, така ли?

— Да.

— Защо?

— Оспорваше, че е извършена доставка.

— Тоест твърдеше, че не е получил нищо?

— Именно.

— Но вие сте доставили продукта, така ли?

— Да, доставих го в къщата му.

— А след смъртта му установихте ли, че и двамата сте били прави?

Бенито въздъхна.

— Да, установих.

— Как се получи така?

— Продуктът е бил откраднат от къщата му, преди той да го е видял.

— Мистър Естрада, как постъпихте с неизплатения дълг на Трей Ролинс?

— Отнесох го към нашия отдел за принудителни вземания.

— А къде се намира този отдел?

— В Нуево Ларедо.

— Тоест в Мексико? Значи вие работите за международен конгломерат?

— Именно.

— А известно ли ви е дали въпросният отдел за принудителни вземания е уредил изплащането на дълга от мистър Ролинс?

— Не, не ми е известно.

— Може ли да се каже, че представителите на отдела за принудителни вземания използват агресивни методи по отношение на неизправни длъжници?

— Агресивни методи? Да, определено. Много агресивни.

— Тоест не съществува възможност длъжникът да откаже да плати.

— Не, няма такава възможност.

Често срещан похват от страна на защитата е да отгатва и изпреварва въпросите на обвинението. Вместо да изчака прокурора да извади уличаващи доказателства за подсъдимия, умният адвокат ги представя сам, за да смекчи въздействието им върху съдебните заседатели. Разбира се, тази стратегия работи само когато подсъдимият е казал истината, поне на адвоката си.