Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 179

— Познавахте ли Трей Ролинс?

— Да, познавах го.

— Знаехте ли за дълга на мистър Ролинс към казината в Лас Вегас?

— Знаех.

— А знаехте ли, че въпросният дълг е петнайсет милиона долара?

— Да, чувал съм да се споменава такава цифра.

— А чували ли сте също, че мистър Ролинс се е уговорил да загуби няколко голф турнира, за да могат кредиторите му да си прихванат дълга му от печалбите при залаганията?

— Да, и това съм го чувал.

— А чували ли сте…

Окръжният прокурор се надигна от мястото си.

— Възразявам, ваша светлост. Не съм дребнав, но всеки път, когато мистър Фени попита свидетеля дали е „чувал“ това или онова и свидетелят потвърди, че е „чувал“, на мен ми се струва, че показанията му се основават на слухове, което е неприемливо и недопустимо в съдебна зала.

— Ваша светлост — контрира Скот, — когато питам свидетеля дали „е чувал“ нещо, аз всъщност го питам дали знае въпросното нещо. Това е просто един по-учтив начин да се формулира въпросът, нали така, мистър Петрочели?

— Ъъъ, да, да! Точно така. По-учтиво е.

Съдийката се обърна към свидетеля.

— Мистър Петрочели, вие разполагате ли с лична информация по тези въпроси?

— Лична информация?

— Виждали ли сте лично документ, който да доказва дълговете на мистър Ролинс? Полица, запис на заповед, нещо такова?

Гейб се усмихна.

— В тази игра такива неща не вървят, госпожо съдия.

— А откъде тогава знаете за дълговете му?

— Знам, защото ми казаха.

— И сега ни казвате, че някой друг ви бил казал, че мистър Ролинс дължи пари?

— Да, точно това ви казвам.

— Ами това са си по дефиниция показания, основаващи се на слухове.

Лаптопът пред Боби звънна. Той прочете от екрана:

— Ваша светлост, допуска се изключение от правилото за показания, основани на слухове, когато първоначалният източник на информацията не е физически в състояние да присъства на делото. Член осемстотин и четири от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Помощник-прокурорът скочи от стола си.

— Възразявам, ваша светлост! Мистър Херин се позовава при възраженията си на подсказване от мисис Дъглас. Това не е честно.

Съдийката се обърна към Боби.

— Вярно ли е, мистър Херин? Тя съобщения ли ви праща?

— Да, ваша светлост, вярно е.

Окръжният прокурор се обади от мястото си:

— Наистина ли има член от Кодекса, който допуска такова изключение?

— Отде да знам? — отвърна Боби. — Едва си взех изпита по процесуално право. Но според Карин се допуска изключение, когато източникът на първоначалната информация е възпрепятстван да даде показания поради смърт.

— Смърт ли? — попита съдийката. — Кой е умрял?

— Ако някой от Вегас сгафи да свидетелства — обясни Гейб Петрочели, — пиши го мъртъв.

Окръжният прокурор бе чул достатъчно.

— Няма значение, ваша светлост. Оттеглям възражението си. Щом професор Карин Дъглас твърди нещо, то е вярно. — Той се обърна към помощника си. — Седни си на мястото, Тед.

— Е, добре. Продължавайте, мистър Фени.

— Мистър Петрочели, чували ли сте, че мистър Ролинс действително е загубил два уговорени турнира от началото на годината?

— Да, чувал съм.

— А чували ли сте, че и при двата случая кредиторите са му дали дял от печалбата си, общо три милиона долара в брой?