Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 180

— Да, и това съм го чувал.

— А чували ли сте, че мистър Ролинс е трябвало по уговорка да загуби още един турнир, но без да иска, е вкарал топката от невероятно дълго разстояние?

— И това го чух.

— И че този феноменален удар е струвал на кредиторите му милиони долари, от което те никак не са били доволни?

— Да, да, и това също.

— Мистър Петрочели, а да сте чували кой е убил Трей Ролинс?

— Ъъъ, не. Това не съм го чувал.

— Благодаря ви.

Окръжният прокурор нямаше въпроси към Гейб Петрочели.

* * *

— Защитата призовава Клайд Долтън.

Вратите на съдебната зала се отвориха и Гъската влезе. Беше облечен небрежно, с памучен панталон, поизмачкана риза и вратовръзка на ластик. Скот никога преди не го бе виждал без вечната му шапка. Посивялата му козя брада се нуждаеше от подстригване, побелялата му коса беше оредяла на темето и вързана на конска опашка. Външният му вид не подхождаше на мъж на средна възраст, който не се казва Уили Нелсън. Гъската положи клетва и седна на свидетелската скамейка.

Най-напред Скот го разпита за работата му като личен асистент на Трей и за обстоятелствата около уволнението му на едно мексиканско игрище по време на турнир, който накрая Трей бе спечелил.

— След което мистър Ролинс остана да ви дължи хонорар в размер на сто хиляди долара, така ли?

— Да, точно така.

— И плати ли ви той хонорара?

— Не, не ми го плати.

— Вие бяхте недоволен от това, нали?

— Ами да, недоволен бях.

— Какво беше мнението ви за Трей Ролинс?

— Мнението ми за него беше, че е скапан, нафукан педал. — Гъската погледна стреснато към съдия Морган. — Ако мога така да се изразя…

— Вие току-що се изразихте.

— Дали да не помоля последната забележка да бъде заличена от протокола?

— Твърде много телевизия гледате, мистър Долтън. Съдебните заседатели до един са над дванайсет години, нищо няма да им стане от една нецензурна дума.

— Мистър Долтън, вие ли убихте Трей?

— Не, не съм.

— Знаехте ли, че взема кокаин?

— Подозирах. Понякога ставаше раздразнителен.

— Знаехте ли, че играе хазарт?

— Да, това го знаех.

— А за дълговете му от хазарт имахте ли представа?

— Не.

— Когато Трей не е вкарал топката от много близко разстояние на два турнира, вие досетихте ли се, че загубата му е уговорена?

— Изглеждаше ми някак странно, Трей никога не би пропуснал дупка от такава дистанция.

— А не го ли попитахте защо?

— Кое „защо“?

— Защо е пропуснал такива близки дупки?

Гъската се изхили гърлено.

— Не, не съм го питал такова нещо. Ако попиташ един професионален играч как така не е преценил удар, който би му донесъл милион долара, моментално ще ти завре стика в… Е, да кажем, че въпросът няма да му хареса.

— Сега работите като асистент на Пийт Пъкет, нали?

— Аха.

— Къде живеете?

— В Остин.

— А Пийт къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Били ли сте някога в ранчото му?

— Да. Покани ме на лов за елени.

— Значи Пийт може да си служи с пушка?

Гъската кимна.

— Уха! Доста добре при това.

— Когато бяхте заедно на лов, Пийт застреля ли елен?

— Аха. Бая големичък.