Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 176

— Кое ви караше да мислите така?

— Трей пропусна две много близки дупки и загуби два последователни турнира.

— Смятате ли, че е убит от мафията заради дълговете си?

— Да.

— Но ако си е изплащал дълговете, защо й е трябвало на мафията да го убива?

— Защото успя с един много далечен удар да спечели по чудо турнир, който беше обещал да загуби. Мисля, че това струва на мафията милиони долари от залагания.

После окръжният прокурор му зададе обичайния си въпрос:

— Мистър Мадън, споменавал ли е някога Трей Ролинс пред вас, че смята да се жени за Ребека Фени?

— Не, никога.

Брад Дики, вицепрезидент на Golfazon.com, даде показания в смисъл че преди време бил заложил едва ли не цялата репутация на фирмата си на Трей Ролинс, докато в един момент открил, че смърка кокаин. Компанията искала да прекрати договора, но адвокатите я посъветвали, че това може да повлече след себе си съдебни дела за неустойки. По силата на договора дължали на Трей десет милиона плюс бонуси за търговски резултати. Ако се разчуело, че Трей е наркоман, фирмата като нищо щяла да фалира.

— Да, смъртта на Трей спаси Golfazon.com от фалит — каза той. — Но това не значи, че ние сме го убили.

Брад също отрече да е чувал някога за намеренията на Трей Ролинс да се жени за Ребека Фени.

* * *

Ройс Балард, вицепрезидентът за връзки с играчите на Асоциацията по голф, каза, че той и колегите му подозирали за слабостта на Трей Ролинс към наркотиците, но не можели да му отнемат състезателните права, защото на всички проби за допинг давал отрицателен резултат. Действително, шефовете на асоциацията искали да се отърват от него, но нямали никаква представа за обстоятелствата около смъртта му.

След това съдия Морган закри съдебното заседание.

* * *

— Аз лично бих заложил на бащата — каза Карлос.

— Ако Трей беше чукал моята дъщеря — обади се Луис, — аз също щях да го убия.

— Ти нямаш дъщеря.

— Мисълта ми е, ако имах.

— Ако ти имаше дъщеря, нито едно момче нямаше да смее да се завърти покрай нея.

— Много добре!

Беше минал час от края на заседанието и двамата седяха върху дъските си за сърф навътре в залива. Това беше приятен завършек на един напрегнат ден. Карлос видя Бу и Шами на брега и им помаха.

— Ти чу ли, че шефът може да стане федерален съдия?

— Сигурно ще е добър на този пост. Отнася се справедливо с хората.

— Но какво ще правиш ти тогава?

— Мисля да се пробвам като професионален сърфист.

— Да, ставаме все по-добри по тая линия. Не вярвам обаче някой да ни плаща, за да караме сърф. Имаш ли други идеи?

— Ами… каквото излезе.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, Карлос, че от нас двамата с теб нищо не зависи. Животът е донякъде като сърфа: не ние правим вълната, можем най-много да я възседнем и тя да ни носи. Номерът е да се задържим колкото се може по-дълго на гребена й, вместо да й се оставим да ни удави. Това е животът, една голяма вълна.

Карлос помисли малко върху думите на великана и каза:

— Луис, ти или си най-умният човек, когото съм срещал, или не знаеш какво говориш.

Луис се изсмя гърлено.

— То май няма голяма разлика между едното и другото.