Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 105

Бенито се усмихна.

— Никой не желае да давам показания в съда и да изпортя клиентите си.

— Да се върнем на темата. Как точно извършваше доставката при Трей?

— Той ми беше дал ключ от гаражната врата. Поставях стоката в кухненския асансьор и натисках бутона за четвъртия етаж. Там е кабинетът му.

— На какъв интервал извършваше доставки?

— Всяка седмица.

— По кое време?

Бенито вдигна рамене.

— По всяко.

— През деня?

— Да.

— А как ти плащаше?

— При следващото ми отиване парите ме чакаха.

— В кухненския асансьор?

— В хъмъра.

— Значи с Трей всичко е вървяло гладко?

— Не съм казвал такова нещо.

— А какъв беше проблемът?

— Трей ми дължеше петстотин хиляди долара.

— За тия пари може да се купи много кокаин.

— Моят продукт е от най-високо качество. Трей искаше най-доброто. Допускам, че го е споделял с жена ти.

— А защо не ти е платил? Той беше богат.

— Трей не ме предупреждаваше, когато отиваше на турнир, така че аз си доставях седмичната пратка. Той отсъстваше по две, три, понякога до четири седмици. Като се върнеше, прибираше стоката от кухненския асансьор и ми плащаше за всичко. Тази година през април отново замина нанякъде, но всяка седмица намирах асансьора празен, а в хъмъра нямаше пари. Казах си: някой прибира стоката и му я препраща до турнира.

Бенито въздъхна тежко.

— Аз вярвах на Трей. Като на роден брат му вярвах. Един ден ми се обажда, казва, че шест седмици е бил на турнири, и иска доставка. Аз му викам: плати си най-напред каквото ми дължиш, петстотин хиляди. Той казва, че нищо не е получил. Аз му обясних как съм слагал стоката в асансьора, как следващия път съм го намирал празен… — Той поклати разстроено глава. — Трей ме обвини, че искам да го измамя.

— А ти мамеше ли го?

— Не. Доставях стоката.

— Че къде е отишъл кокаинът?

— Нямам представа. Трябваше да спре доставките за времето на отсъствието си, както човек си спира абонамента за вестник. По закон за извършена, но неполучена доставка е отговорен купувачът.

— Какво, смяташе да го съдиш ли?

— Ние не водим съдебни дела.

— Направо убивате.

— Аз не убивам.

— Пращате „Зета“ да свършат работата. Те знаеха ли, че Трей ти дължи пари?

Бенито кимна.

— Аз съм дистрибутор. Те се занимават с несъбрани вземания.

— Бенито, защо ми разказваш всичко това?

Човекът поглади козята си брадичка и въздъхна.

— Защото се боя, че подведох своя брат. През последните месеци Трей не беше на себе си. Отначало си помислих, че е от кокаина, той вземаше все повече и повече. Но сега си викам, че е било от друго. Нещо ставаше около него.

— Какво?

— Не знам. Но изглеждаше напрегнат и уплашен. Купи си пистолети.

— Може би за да се отбранява срещу „Зета“.

— Може би. Или по друга причина. Скот, не бих желал жена ти да отиде в затвора за нещо, което не е извършила.

— Мислиш, че е невинна, така ли?

— Да.

— Защо?

— Ти си й защитникът, защо мислиш, че е невинна? — Бенито се облегна назад в креслото. — Първо някаква черна курва, обвинена в убийство на сенаторски син. После собствената ти жена, обвинена, че е заклала професионален спортист. Защо се заемаш с такива дела? Заради парите ли?