Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 103

Марк Хименес

— Сигурно не знаят, че са твои хора…

Карлос въздъхна и поклати глава.

— В днешно време никой не оценява добрите намерения.

Скот тъкмо обмисляше алтернативна стратегия за преодоляване на двете горили, когато до бордюра спря кола и от нея слезе Ханк Ковалски. Големият пистолет се виждаше ясно на хълбока му.

— Рекс ми каза да намина.

— Благодаря ти, Ханк. Но нека първо да се пробвам сам с тия двамата.

Скот се приближи до горилите и вдигна визитката си пред очите им като бяло знаме, докато с облекчение чуваше стъпките на Ханк и останалите зад гърба си.

— Казвам се Скот Фени. Мистър Естрада тук ли е?

— Тц — поклати глава по-ниската горила. — Няма го.

— Бихте ли проверили? Става въпрос за Трей Ролинс. Аз съм адвокат, защитавам Ребека Фени.

Двете горили се спогледаха, после огледаха Ханк. По-високият каза:

— Чакай тук.

Взе картичката на Скот и влезе вътре. Другият не помръдна от мястото си пред вратата. След малко по-високият се върна и направи знак на Скот.

— Бенито ще те приеме.

Карлос, Луис и Ханк пристъпиха към вратата. Горилата прегради пътя им с ръка.

— Само адвокатът.

Скот се обърна към Ханк и останалите.

— Чакайте ме тук.

— Мистър Фени — обади се Луис, — ако кажете, веднага ще им извия вратовете.

Двете горили се изцъклиха. Ханк се позасмя.

— Кротко Луис, няма нужда.

Скот тръгна след едната горила към асансьорите.

— Вдигни ръце!

Скот се подчини. Едрият мъж го претърси за оръжие и каза:

— На третия етаж.

Скот влезе в кабината, натисна бутона и асансьорът пое плавно нагоре. Когато вратите се разтвориха, той се изправи пред млад, красив, латиноамериканец с розова риза, бели шорти и кожени сандали. Черната му коса беше пригладена назад с брилянтин, козята му брадичка — старателно подстригана. Ухаеше на скъп одеколон. Мъжът се усмихна широко и подаде ръка на Скот. Не беше въоръжен.

— Мистър Фени, аз съм Бенито Естрада. За мен е чест да се запозная с вас.

Скот разтърси ръката му.

— Защо чест?

— Делото за онази, черната проститутка, в Далас… Трябват cojones, топки, за да се изправиш по телевизията и да наречеш един сенатор престъпник… както и за да се приближиш до моите хора долу и да поискаш да се видиш с мен. Това ми харесва!

— Тогава чуй нещо, което ще ти хареса още повече: ти ли уби Трей Ролинс?

Бенито прихна.

— Може би ще желаете нещо за пиене, мистър Фени? Минерална вода, билков чай, кафе? Имам „Старбъкс“.

— Не, благодаря. И ми викай Скот.

— А ти на мен Бенито. Но моля те, влез!

Асансьорът се намираше в единия ъгъл на огромен кабинет, заемащ целия трети етаж на сградата. До едната стена имаше грамадно бюро, а срещу него — редица видеомонитори, на които се виждаха различни сцени от улицата долу. В другия край на помещението беше поставено барче с напитки, над което беше монтиран плазмен телевизор с голям екран. Обстановката напомняше донякъде кабинета на Ник Мадън, още повече че той и Бенито имаха общ клиент.

— И така, какво те носи насам? — попита Бенито.

— Последният разговор на Трей е бил с теб.

— Аха.

— А ти защо ме прие?

Бенито се усмихна.

— Човек никога не знае кога ще му потрябва добър адвокат.