Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 106

— Какви пари?

— За слава?

— Не искам слава.

— А тогава защо?

Скот въздъхна.

— И аз не знам.

— Смяташ ли, че можеш да докажеш невинността й?

— Тя е невинна до доказване на противното.

— Скот, аз съм латиноамериканец. Знам колко струва законът.

— Разговарял ли си с Трей по телефона в нощта на убийството му?

— Да.

— Говорихте ли за дълговете му?

— Да. Опитвах се да спася живота му.

— Как?

— Като го увещая да плати онова, което дължи, за да не се налага картелът да му праща „Зета“. Той ми беше приятел, Скот. Не исках да пострада.

— Те изпратиха ли „Зета“?

— Може би. Макар да не го вярвам.

— Защо?

— Защото тя е жива. Жена ти.

26

— Господи, вътре е ужасно!

Беше минал половин час, откакто Ребека излезе от ареста, но още трепереше. Двамата се разхождаха по крайбрежната алея на Галвестън, сред шумни, разноцветно облечени минувачи.

— Поне няма да ме карат да нося тази гривна на глезена си.

— Не нарушавай ограниченията, Ребека, или ще ми вземат къщата.

Скот бе заложил дома си в Далас, за да внесе гаранцията й.

— Ти сам каза, че затворите са пълни с невинно осъдени хора.

Той кимна.

— Ако ме признаят за виновна, какво ще стане?

— Ще обжалвам и ще искам отмяна на присъдата.

— Колко време ще отнеме?

— Две-три години.

— А дотогава тук ли ще живея?

— Не, ще бъдеш в затвора.

— Ами ако най-после разберат, че съм невинна? Какво ще стане тогава?

— Ще те освободят и ще ти кажат: „Пардон, извинявайте, ако имаше нещо.“

Скот прекрасно знаеше, че Ребека няма да издържи две-три години в затвора. Тя притежаваше умения за оцеляване и досега бе оцелявала, но не и в такива условия. В затвора просто щеше да умре.

Седнаха на една пейка и Скот каза:

— Излезе токсикологичната експертиза.

Цялото й тяло се спихна, очите й гледаха с невиждащ поглед морето.

— Господи, Ребека… кокаин! Защо?

— Опитвала съм само един-два пъти.

Преди две години изневярата на Ребека с треньора по голф в кънтри клуба го бе съсипала — той още отказваше да повярва, че тя е била способна да спи с Трей през деня, а вечерта да се прибере при семейството си, сякаш нищо не е било, — но сега новината, че е вземала кокаин, наистина му идваше в повече. Опитваше се да си я представи как смърка дрогата през сламка и не можеше. Това не беше онази Ребека, за която се бе оженил. Но пък ако пресмятанията на Бенито бяха верни, всяка година през границата минаваха петстотин тона кокаин. Все някой трябваше да го смърка.

— Ти познаваш ли Бенито Естрада? — попита я той.

— Не.

— Аз го познавам. Всъщност току-що се запознахме, малко преди да те изкарам от ареста. Той е продавал кокаин на Трей. И то много.

Тя кимна.

— Страхувах се за него. Започна преди около шест месеца, поне тогава за пръв път го хванах. Отначало, уж за да отпразнува поредната победа, после, за да понесе по-леко някоя и друга загуба, докато накрая започна да взема след всеки раунд. Казваше, че се владее, но аз виждах всичко.

— Трей е дължал на Бенито половин милион долара.

— За кокаин?

Скот кимна.

— Същата вечер Бенито му се е обадил, за да го накара да си плати, казал му е, че „Зета“ може да му направят нещо.