Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 104

— Не защитавам наркопласьори. Имам деца.

— Аз не продавам на деца. Аз съм бизнесмен, задоволявам потребностите на възрастни хора.

— Тези потребности са в нарушение на закона, както и бизнесът ти.

— Много други неща са далеч по-нередни, но законни. След още няколко години на хората ще им писне от тази борба с наркотиците. Те не се интересуват кой пуши, кой смърка, кой се инжектира и с какво. Нито им пука, че всяка година тяхната зависимост струва живота на хиляди мексиканци. Ти знаеш ли, че през границата годишно минават осемнайсет тона хероин, над петстотин тона кокаин, петнайсет хиляди тона марихуана, един господ знае колко метамфетамин. Гринговците си искат дозата и все ще се намери някой да им я достави. Защо да не съм аз този някой? А колкото до въпроса ти: не, не съм го убил.

— Би ли се подложил на детектор на лъжата?

— Доколкото знам, подсъдима е жена ти, не аз.

— Трей купувал ли е кокаин от теб?

— Нека да седнем — каза Бенито.

Той придружи Скот до канапетата; Скот седна с лице към прозореца, а Бенито се настани насреща му и посочи през рамо.

— Федералните ме наблюдават през улицата. Насочили са камери в прозорците ми и снимат денонощно. Все едно съм кинозвезда…

— Откога познаваш Трей?

— Двамата израснахме заедно. Той живееше в хубав квартал, в южните части на града, до плажа. Аз — в жилищен комплекс в северните райони, близо до доковете. Сега и аз живея близо до плажа, а комплексите ги няма, отнесе ги Айк. С тях си отидоха черните и латиносите. Белите, например твоят приятел сенаторът Армстронг, се надяват черните и латиносите никога да не се върнат. Ако просто се скрием някъде и богатите туристи не ни виждат, викат си те, това ще бъде добре за туризма. Само Трей не мислеше така. Той се отнасяше с мен като с човешко същество. Идваше ми на гости, излизаше със сестра ми, беше й кавалер на абитуриентския бал… Двамата бяхме като братя.

— Как попадна в бизнеса? — попита Скот.

— Аз съм завършил Харвард, със специална стипендия за малцинствата. Не си намерих работа на Уолстрийт заради кризата, та се върнах на острова. Но и тук един чикано като мен, със или без Харвард, можеше да си намери работа най-много като келнер. Когато преди две години се освободи тази длъжност…

— Как?

— Моят предшественик е водил двойно счетоводство, крадял пари.

— Какво се е случило с него?

— Така и не попитах.

— Но си продавал дрога на Трей?

— Да.

— Много ли?

— Редовно.

— Той тук ли идваше?

— Не. Знаеше, че сградата се наблюдава, че веднага ще го познаят по бентлито или мотора. Можеше да му навреди на кариерата, затова имахме друга уговорка: аз доставях стоката на място, в дома му.

— Правиш ли го за много клиенти?

— Само за двама. Сега вече за един.

— Значи си бил в къщата?

— Разбира се.

— Бил ли си арестуван някога?

— Два пъти. Но обвиненията бяха свалени.

— Значи са ти вземали отпечатъци?

— Да.

Бенито беше вкаран в базата данни, следователно неидентифицираните пръстови отпечатъци, открити при убийството на Трей, не бяха негови.

— Имам чувството, че властите не ти пречат особено на бизнеса.