Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 107

— Кои са „Зета“?

— Това са отрядите от наемни убийци на картела.

— Защо Трей не му е платил? Той имаше пари.

— Помислил си е, че Бенито се опитва да го измами.

— И смяташ, че „Зета“ са убили Трей?

— Не знам. Той беше ли напрегнат преди убийството?

— Не. Само седмица по-рано беше спечелил голям турнир.

— Защо тогава си е купил оръжие?

Тя вдигна рамене.

— Заради престъпността на острова. Държеше пистолет в колата си.

— Ребека, защо не ми каза, че си вземала кокаин?

— Не исках Бу да разбере.

— Това, така или иначе, ще излезе на делото. И тогава ще е още по-страшно да го разбере.

* * *

— Едно нещо, което съм научил през годините, Карлос — каза важно Лиус, без да отделя поглед от прибоя, — е че колкото и голям хищник да си, винаги ще се намери някой по-голям от теб да те изяде.

Карлос се позасмя.

— Горилите на Бенито ли имаш предвид?

— Не, макар че и там можеше да стане страшно.

— „Зета“ са далеч по-страшни. Мислиш ли, че те са убили Трей?

— Преди време бяха убили един чернокож от гетата. Човекът си беше помислил, че в Южен Далас е в безопасност, че мексиканците няма да тръгнат да го търсят там. Но те го откриха. Бяха дузина, въоръжени като за война. Настигнаха го на улицата и го надупчиха с куршуми. И знаеш ли за колко? За десет хиляди долара.

— Трей Ролинс им е дължал петстотин хиляди.

— Е, може да се каже, че си е платил всичко с лихвите.

* * *

— Кокаин значи… — каза Карин. — Крайно неблагоприятно обстоятелство, Скот. Как можем да я изправим на свидетелското място при това положение?

— Не можем.

— В такъв случай е по-вероятно да я признаят за виновна — каза Боби.

— А какво ще стане с Бу тогава? — попита Карин.

Бяха седнали на задната тераса. Ребека и Бу бяха на плажа.

— Скот, не желая да се набърквам в личния ти живот.

— Карин — прекъсна я Скот, — от две години ти си повече от майка на момичетата. Без теб нямаше да се оправим, разбираш ли? Така че можеш да се намесваш колкото искаш.

Тя посочи с ръка към Бу и Ребека.

— Двете май отново се сближават.

— Тя е нейна майка.

— Само биологична, Скот. Виж, аз нося в себе си това бебе вече осми месец. Не бих могла да си представя един ден да го изоставя. Как е могла да го направи?

— Карин, да си неудачник в Хайланд Парк е непростим грях. Животът изисква от теб…

— Животът е суров, Скот. Защитавай я в съда, щом си решил, но не я оправдавай морално. Тя е изоставила детето си. За тази постъпка няма извинение. Ти би ли оставил някога Бу или Шами?

— Не.

— Сега вече близо месец са отново заедно, ще станат два, докато приключи делото. А какво ще се случи, ако я осъдят и влезе в затвора? Това ще съсипе Бу!

— Не можех да я оставя в Далас, тя нямаше да го понесе!

— Така е, но ако Ребека влезе в затвора, това ще й причини още по-голяма болка.

Скот остана известно време неподвижен, загледан в морето, после кимна.

— Ние няма да го допуснем.

* * *

Същата вечер в късните новини Рене Рамирес представи поредния си репортаж от серията „Убийство на плажа“. Започна с кадри от връчването на обвинителния акт: Ребека в затворнически гащеризон отказва да се признае за виновна; Рене засипва Скот с въпроси в коридора пред съдебната зала, като завършва с „Обичате ли още жена си?“; Скот изглежда зашеметен. След встъплението Рене продължи на живо от Галвестън: