Читать «Някои измерения на научната фантастика: предубеден поглед» онлайн - страница 4

Особеното качество на фантастиката, способът с който тя постига най-добрия ефект, разбира се, е въображението, издигнато в случая на няколко октави над звученето, което то има навсякъде другаде в литературата. Да уцелиш подходящата нота, това е една от най-големите трудности, срещани при писането на фантастика; а именно в добавка на стандартните изисквания, задължителни за композирането на една история в проза, възниква допълнителната задача да се обяснят нови щрихи и особени черти на повествованието — без видимо да забавяш действието или да намаляваш напрежението, което трябва да се изгради в последователни стъпки. Това, с течение на годините, е довело до развитието на клишета (бих искал да ги нарека „съглашателства“, но думата някак не приляга на областта на фантастиката), клишета, включващи приемането и споменаването мимоходом на такива явления като пътешествия със скорост по-голяма от тази на светлината, телепатия, телепортация, химикали, осигуряващи безсмъртие и апарати за моментален превод от и на чужди езици, ако трябва да изброим няколко. Употребата им е показателна за изкуственост в степен неприсъща за никой друг род съвременна литература — като изключим някои самобитни поети, с техни частни митологии, което няма нищо общо с цялата тази общност на съзаклятници. И все пак, тази изкуственост всъщност не отблъсква и поради компенсаторния ефект илюзията действа на едно по-високо ниво на любопитство, каква все пак е природата на това животно. Буквално всичко би могло да стане обект на фантастичен разказ. Приемайки клишетата на фантастиката, човек се изоставя баналните положения движещи повествованието в художествената измислица. Това в известна степен изисква една по-голяма изтънченост, но и наградата е сравнима по стойност.

Това са някои от по очевидните неща, които разделиха фантастиката от модерния реалистичен разказ. Но ако трябва да има някаква значима, всеобхватна схема на литературата, то къде е мястото на фантастиката в нея? Храня недоверие към този велик класификатор Аристотел по отношение на едно нещо, което има отношение към темата. Древногръцката цивилизация не е имала това виждане за времето, което имаме ние. Историята е била разглеждана в епизодичен смисъл като борба между непроменящото се човечество и неумолимата и също толкова неизменна съдба. Бавният процес на органична еволюция все още не е бил доловен и най-обширният модел за поглед върху света са били видимо неизменните съзвездия. Бяха необходими същите процеси, които наредиха сцената за фантастиката — рационализмът на осемнадесети век и науката на деветнадесети — за да възникне за пръв път в историята на света усещането за историческа посока, за времето като поредица от развития и неповтарящи се събития.

Този специален поглед върху света стана част от фантастиката по един далеч по-екзактен начин, отколкото при всички останали похвати на разказване, защото той осигуряваше основата на любимото й упражнение: екстраполацията. Заради това имам чувството, че фантастиката е формата на литература най-малко засегната от догмите на Аристотел, но вземаща предвид естеството на състоянието на човечеството, което той е виждал като неизменно, както и същността на човешката съдба, която той е смятал за неизбежна.