Читать «Някои измерения на научната фантастика: предубеден поглед» онлайн

Помня местата за сядане и изгледа: тежка дървения и гофриран метал високо горе, телевизионни монитори в готовност долу на земята, голям часовник, отмерващ секундите; в далечината тясна ивица спокойна вода, отразяваща сивотата на облака между нас и космическия кораб. През няколко места от мен Хари Стъбс увековечава с фотоапарат. От дясната ми страна млада корейка прави същото, но без камера. Тя рисува акварел, изобразяващ тази сцена. В редицата непосредствено под мен и пред мен, жестикулирайки от време на време някакъв европейски журналист говори бързо на сърбо-хърватски във вградения при креслото телефон. На земята в левия край като един център на група слушатели, облечена в ослепителни одежди, Сибил Лийк обяснява, че времето скоро ще се проясни и няма да има по-нататъшни проблеми. Когато времето се проясни и часовникът отмери последните секунди, видяхме запалването на ракетата преди да го чуем и от водата се надигна ударна вълна, която се спусна в нашата посока. Аполо 14 вече се издигаше, когато удари звукът, чиято силата му продължи да нараства, докато металният покрив завибрира. Разнесоха се наздравици и аз продължих да гледам, докато покривът закри гледката. След това проследих развитието на полета на монитора. Помня, че си мислех, „Дълго чаках това“.

В този момент не научната фантастика бе това, за което мислех. Мислех единствено за самото събитие. И все пак не бих чакал на това място и в това време, ако не бях обвързан с научната фантастика. По късно, в по-спокойните вечерни часове след събитието си дадох сметка за начина, по който съм се докосвал до фантастиката през годините, опитвайки се да поставя на местата им някои от нещата, които изглеждаха част от нея в една по-обширна перспектива.

Израснах и учих в места, където фантастиката не се смяташе за част от belles lettres1 . Доколкото бях отворен за критични помисли в останалите области на литературата, на мен ми се струваше, че фантастиката e недооценена, защото когато изобщо бе споменавана, то бе като цяло с позоваване по-скоро на най-лошото, отколкото на най-доброто, което предлагаше. Несправедливо, но светът беше такъв.

Напоследък, обаче, ситуацията се промени и фантастиката се оказа обект та нарастващо внимание, както от страна на критиката, така и на академичното общество. Причината, доколкото я усещам е, че се натрупа достатъчно голямо количество добра фантастика, която да провокира такава загриженост, но най-вече, че на тези които навремето се чувстваха както се чувствах аз и които впоследствие изградиха академични кариери им е било необходимо точно това време, за да достигнат позиции, от които могат да направят нещо за фантастиката. Ето защо, аз бях доволен всеки път, когато бивах помолен да се обърна по този въпрос към някоя университетска общност, не само понеже това бе един вид реабилитация на предпочитанията ми, но и защото се чувствам принадлежен към онези, които работиха за да постигнат тази промяна на схващането за фантастиката.