Читать «Някои измерения на научната фантастика: предубеден поглед» онлайн - страница 3

Разбира се, реалистичната новела също бе запратена на дъното и по това време започва да издава първите си писъци, събитие, което изисква един поглед към разликите в надареността. В общи линии, както съм казвал тук и на други места, модерната реалистична новела е отхвърлила това, което Нортроп Фрай е определил като извисени персонажи. Тя е едно демократично място, в което не се предвиждат герои, глуповати крале, полубогове и богове. Фантастиката, от друга страна, възвърна към живот и доразви тези персонажи, включвайки и мутанти, извънземни, роботи, андроиди и емоционални компютри. Съществува основно различие в персонажите и персонификацията, както и в източниците и хода на идеите.

И какво за тези идеи? Доста натрапчиво се спори, че Франкенщайн е първата фантастична новела. Ако трябва да опростяваме, както е необходимо за такъв род дискусии, изглежда в самото сърце на фантастиката има нещо като противопоставяне тип „Франкенщайн срещу Пигмалион“, както и вътрешен, а може би и вечен диспут за това дали творенията на човека ще го унищожат или ще живеят щастливо с него за вечни времена. Навремето, когато започнах да чета фантастика бих казал, че преимуществото статистически е в полза на Пигмалион. „Усещането за чудеса“, както го познавах аз, в повечето истории се смесваше съвсем в чист вид с всички онези страхове и грижи за непредвидените странични ефекти от някои начини за употреба на техниката, появили се в последните години. Галатея роди едни по-чисти виждания, обединяващи в себе си навлизането в нови светове и разширяването на сетивата ни. Понастоящем предпазливостта отново е на мода и Франкенщайн хвърля сянка върху повечето от работите ни. Но, понеже това е част от силата, която поражда визии, той не може сам по себе си да бъде враг и разрушител на този свят. Без да говоря като предсказател или моралист, а само като писател, личните ми усещания са, че такъв цикъл е полезен за нашата сфера, защото ако не друго, той представлява едно връщане към неизследваната част от убежденията ни, каквито и да са те, в посока на основните отношения в общността човек-машина. Край на отклонението.