Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 66

При нормални обстоятелства племената Д'Тройт, С'Нати и Сан'Луис щяха да изпратят общо около 52 000 делегата, давайки надмощие на Ши-Карго. Но със затварянето на търговския пост в Бей-Сита, групата на Д'Тройт набъбна с още 92 делегата от териториите източно от езерото Мичиган. Общият брой на делегациите на С'Нати и Сан'Луис се увеличиха по същата причина.

Събрани заедно, горе-долу излизаха на 76 000 воина — достатъчен брой, за да им се признае превъзходството. Но всяко племе бе изпратило повече от средния брой делегати.

Подкрепени от неочаквано големия брой «пътници», племената Д'Тройт, С'Нати и Сан'Луис наброиха стряскащата цифра 163 000 воина, което им даваше предимство от почти три към едно. С такъв брой хора, кръжащи из лагера, изобщо не бе изненадващо, че групата на Ши-Карго сметна, че съотношението е дори по-голямо.

Тъй като не можеха сами да проверят какво става в Бей-Сита, Ши-Карго нямаха друг избор, освен да приемат предложеното им обяснение. Изглеждаше достатъчно правдоподобно, но не обясняваше увеличения брой «пътници», които Д'Тройт и С'Нати бяха довели със себе си, за да ги изтъргуват за стоки и оръжия. Скришното преброяване, извършено от същите безстрашни посредници, бе установило, че някои от племената на Д'Тройт, за които се знаеше, че са наполовина на броя на М'Кол, са предложили да разменят над сто мъже и жени, докато самите М'Кол досега не бяха изпращали повече от петдесет човека на година.

Ситуацията беше безпрецедентна и потенциално взривоопасна. Набързо свикания съвет на старейшините от делегациите на Ши-Карго виждаха само две възможни обяснения: първо, предлагайки толкова много «гостуващи работници», Д'Тройт и С'Нати се надяваха да изтикат съперниците си и да заграбят лъвския пай от всичко, с което Майсторите на желязото смятаха да търгуват и второ, армията пътници с жълтите си ленти за глава не възнамеряваха да отплават през Великата река, а бяха дошли по съвсем друга причина.

И двата варианта означаваха неприятности.

Делегацията на М'Кол, на около седемстотин мили от селището им, бяха стигнали твърде далеч, за да изпратят за подкрепление, но някои от другите делегации на Ши-Карго и М'Уоки, чийто дом бе на един ден пробег, бързо изпратиха вестоносци да съберат подкрепления.

Всичко това се извършваше в пълна тайна. Мистър Сноу и другите летописци решиха, че няма да има провокации и външно проявление на подозренията им. Обяснението на Д'Тройтските летописци трябваше да се приеме за чиста монета. Според собствената им свещена традиция, летописците никога не лъжеха помежду си, па макар и да бяха от враждуващи родове. Ако летописците не бяха предали клетвата си, тогава Майсторите на желязото сигурно наистина бяха затворили Бей-Сита. Въпросът, който всички в лагера на Ши-Карго си задаваха, бе: Защо?

Намек за верния отговор дойде с пристигането на Карнеги-Хол, летописец от племето Коджак от рода на М'Уоки. При влизането си в ритуалния кръг, където летописците обикновено се събираха да разменят новини и клюки, той потърси Мистър Сноу и под прикритието на официалните поздрави, разменяни в такива случаи, му прошепна молбата си да се срещнат след падането на нощта.