Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 64

— Не искаш ли да се отбиеш до селището?

— И да се заплесна в празнувания? Ще ми отнеме цяла седмица да се откопча.

Час по-късно Кадилак се завърна със шест М'Колски мечки, предвождани от воин на име Кет-Балу и една вълчица — все още копнеещата по Стив Найт-Фивър. Всички бяха доброволци, осъзнаващи важността на мисията, освен Найт-Фивър, която очевидно имаше нещо по-лично наум. Стив забеляза, че всички бяха леко кисели, че ще пропуснат празненството, което очевидно вече бе започнало.

Стив се възползва от отсъствието на Кадилак, за да се уточни с Малоун, а сега издърпа мюта настрана за последни думи, докато ескортът му товареше провизиите на два товарни коня.

— Грижи се за себе си и внимавай за ония ренегати, нали?

— Да, да…

— И не прави нищо прибързано, докато ме няма.

— Нямам такова намерение. Но едно нещо искам да се знае, Брикман. Това са хората от моето племе, това е моята земя, атаката над ешелона е моя идея, и от сега нататък, аз съм начело.

Стив хвана юздите на коня и се покачи върху седлото.

— Кади, не бих и посмял да предложа друго…

Глава 5

Ду-Арута, името, с което Майсторите на желязото наричаха търговския пост, произлизаше от Дулут, Минесота, пристанището от преди Холокоста, разположено в западния край на езерото Сюпириър. Всъщност, не беше правилно да кръщават търговския пост на стария град. Както показваха картите от онова време, Дулут е бил построен на северния бряг на езерото, а търговския пост бе разположена на срещуположния бряг, близо до старото тържище — пристанището Сюпириър в Уисконсин.

По времето, когато и двете бяха процъфтяващи транзитни точки за търговия в областта на големите езера, Дулут и Сюпириър бяха разделени от река Сейнт Луис, която криволичеше из северна Минесота, сетне устието й завиваше на изток, а южния й бряг бе нашарен със протоци и заливи. Град Сюпириър бе построен на едно триъгълно парче земя, което отклоняваше устието на реката на североизток, но след като реката завиеше край него, правеше рязък завой на дясно и преливаше в дълга и тясна лагуна, разполовена от междущатската граница. Самата лагуна на свой ред бе разделена от езерото Сюпириър чрез две дълбоки иглоподобни ивици пясък и чакъл, които се простираха от бряг до бряг и образуваха почти непрекъсната линия от северозапад на югоизток.

В дните преди Холокоста, долния и горния пясъчен нанос бе разделен от широк корабен канал, поддържан от екскаватори. С течение на времето, каналът се беше затлачил и се бе смалил наполовина, а на дълбочина стигаше само до кръста. Земята южно и западно от търговския пост представляваше хълмисти равнини, които плавно се издигаха над езерото, но от страната на Дулут, над пясъчния нанос на устието и над самото езеро надвисваха шестотинфутови стръмни скали, които се издигаха право нагоре от тесния бряг.

Първото нещо, което стъписа Мистър Сноу при пристигането му във търговския пост, бе размерът на лагерите на Д'Тройт и С'Нати. Делегациите на шестте рода по традиция разпъваха лагери покрай огромен осмоъгълник, очертан с камъни. Ши-Карго и Д'Тройт, които бяха заели срещуположни сегменти през свободната централна част, граничеха с уж неутралните по-малки родове — М'Уоки, С'Нати, Сан'Пол и Сан'Луис.