Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 68

Триото за последно било видяно да отпътува на запад към Небраска. Южният маршрут! Мистър Сноу прокле безмълвно Небесните гласове, че го изпратиха в грешната посока. Без съмнение, според неизменната своенравност на закона на Сод, протежетата му са се отървали на косъм от някаква опасност и са пристигнали в селището ден-два след неговото отпътуване! Но както и да е. Разказът на Карнеги-Хол напълно подкрепяше убеждението на Мистър Сноу, че двамата му млади повереници и небесният воин бяха орисани да извършат велики дела.

Те наистина бяха избраните — признати и възхвалявани не само от Коджак, но и от племената, които срещнаха по пътя си през централните равнини. Каквито и премеждия да им се случеха, те щяха да оцелеят и даже да станат по-силни, защото силата на Тройнонадарения беше с тях. Невидима сила, която макар и да не бе непробиваем щит, щеше да ги предпази и излекува тленната им обвивка и духа им.

Мистър Сноу отново съжали, че няма да доживее да види появата на спасителя на Плейнфолк. Но сега поне разбираше защо небесните гласове го бяха насочили към търговския пост. Именно тук се криеше непосредствената опасност и именно тук дарбата и куражът му щяха да бъдат подложени на изпитание. Може би до ръба на силите му, че и отвъд…

— Казаното от теб обяснява много неща. — Той извади лула с рейнбоу трева и я запали, като дръпна с удоволствие, преди да я предложи на госта си. — Старият Златен Нос няма да допусне такъв катастрофален обрат да отмине незабелязано.

«Старият Златен Нос» бе прякор, произлязъл от изкусно изработената маска в черно и златно, която Лорд Хирохито Яма-Шита носеше при всяка своя поява във търговския пост. Всички Майстори на желязото носеха един или друг вид маска според ранга си, когато общуваха с мютите. Точно тази практика бе родила определението «мъртвешки лица».

— Лорд Яма-Шита е мъртъв — му съобщи Карнеги-Хол.

Новината остави Мистър Сноу без дъх.

— Откъде знаеш това?

— Кадилак ми каза. Преди да избягат от Източните земи, съплеменниците ти са водили кървава битка с мъртвешките лица.

Мистър Сноу слушаше със смесица от гордост и тревога, докато летописецът на Коджак преразказваше пленителната история на Кадилак за смъртта и разрухата в Херън Пул, включвайки всички ужасни детайли относно момента, когато Клиъруотър бе принудила лорда да си нанесе няколко самоубийствени удара.

Загубата на кораба с колела заедно с целия екипаж, придаде и унижение към страшния погром, който Карнеги-Хол бе описал току-що. Лорд Яма-Шита може и да беше загинал — което премахваше един от сериозните им противници, но за наследниците му щеше да е въпрос на чест да отвърнат с подобаващо разрушителен удар.

Първата им възможност щеше да се появи, когато корабите с колела покажеха носовете си на брега на търговския пост. Щеше да е странно усещане да наблюдават как плавателните съдове се появават на хоризонта по изгрев слънце и да знаят, че този път, докато корабите стават все по-големи и шумът от моторите им достигнеше до ушите на очакващите мюти, няма да има раболепна приветствена церемония, пълна с фалшиви усмивки и престорени приятелства.