Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 67

Патрик Тили

Няколко часа по-късно, когато хиляди лагерни огньове просветваха в тъмнината като оранжеви цветя върху черно кадифе, Карнеги-Хол, придружен от пет воина Коджак, бе поведен от човек на М'Кол към горичка западно от лагера, където ги чакаха Мистър Сноу и телохранителя му.

Двамата летописци седнаха на «говорещи постелки», а лицата им се огряха от самотния пламък на огнения камък помежду им. Светлината му, която зорките очи в лагера можеха да зърнат, бе замаскирана от наметалото, което мистър Сноу бе метнал върху един храст наблизо, както и от гъстата растителност наоколо.

Сам по себе си, мистър Сноу изобщо не би се занимавал с Карнеги-Хол, но като другар-летописец, той трябваше да получи нужното уважение, което по традиция се полагаше на всички представители на древното изкуство.

— Какво казваш, братко мой? Добри вести ли ми носиш или лоши?

— Нося вести за велики събития. Ти си този, които ще прецени дали са добри или не. Но първо, нека поговорим за Избранниците. Твоите съплеменници върнаха ли се по живо, по здраво?

Мистър Сноу бе запознат с термина «Избранниците», но по някаква причина не схвана веднага.

— Съплеменници?

— Кадилак, Клиъруотър и Облачния воин.

Тревогите на Мистър Сноу се изпариха и той почувства неописуем прилив на радост:

— Избягали са от Източните земи?

— Избягаха, че и повече! Те са Избранниците — първите от Изгубените, чието завръщане ознаменува пристигането на Талисмана!

— Истина е, че тези тримата са родени в сянката на Талисмана. Но защо ги наричаш Избранниците?

— Думите сами се родиха в устата ми! — възкликна Карнеги-Хол. — Тройнонадареният ме посочи да бъда първият, който ще ги посочи и назове! И когато историята на Плейнфолк се разказва в бъдни времена, Коджак ще ги помнят като племето, което първо им е дало подслон и чийто храбри воини са играли решителна роля в победите, постигнати чрез могъщите им сили!

— Победите…?

— Над стрелолистите, желязната змия и кораба с колела!

— Май доста са били заети — измърмори Мистър Сноу. — Разкажи ми повече.

Карнеги-Хол му разказа цялата история, като за негова чест включи и предателската сделка с Изо Уонтанабе, която както се разбра, бе затвърдила вярата му, че стъпките му са ръководени от Талисмана. И както можеше да се очаква, наблегна най-много на ролята, която Коджак бяха изиграли в разрушението на кораба с колела.

Докато Мистър Сноу седеше и слушаше живото описание на Карнеги как Коджак избили ездачите-самураи, червените пехотинци и моряците на брега, в него се засили чувството за надвиснала опасност.

Всичко това бе станало преди седмици. Тогава Кадилак, Клиъруотър и Брикман са отпътували триумфално, натоварили много плячка и отвели над сто коня — четириногите зверове, които мъртвешките лица бяха опитомили и яздили, и които Мистър Сноу никога не бе зървал.