Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 63

Малоун се спря и се освободи от хватката му с един смазващ кокалчетата удар.

— Да не си посмял да ме пипнеш втори път, приятелче! Следващият път направо ти откинвам ръката.

Произнесе заплахата с усмивка за пред наблюдаващите ги воини.

Стив се намеси:

— Е, хайде де, момчета! По-кротко! Знам как да излезем от положението. Ще тръгна след него и ще го доведа обратно.

— Твърде късно е! — извика Кадилак — Не го ли чу какво каза? Делегацията е потеглила преди три дни. Докато ги настигнеш, вече ще са пристигнали във търговския пост!

— Е, поне мога да опитам, нали? Пък и какво от това?

— Не е ли очевидно? Няма да зарежат всичко и да се върнат обратно, не и след като са били толкова път! Ще останат там и ще търгуват. Недей си мисли, че ще убедиш Стареца да се метне на коня, защото няма да стане!

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Няма смисъл да тръгваш подире им, защото няма да ги доведеш по-скоро.

— Подценяваш ме, Кади. И най-вече колко убедителен мога да бъда. Трябва да опитаме. Не виждаш ли? Е, може би няма да успея да ги доведа навреме, но някой трябва да отиде при тях и да ги предупреди.

— Да ги предупреди за какво?

— За Яма-Шита! Нима забрави какво се случи на кораба с колела? Жълтурите знаят, че ти и аз сме част от групата, унищожила Херън Пул и че сме свързани с човека, който вдигна във въздуха кораба със самураи!

Кадилак се поколеба, защото не желаеше да приеме неизбежния извод:

— Комадирите на кораба знаеха, но…

— Ами ако са изпратили вест до Сара-Куза по пощенски гълъб?

— Имаш предвид, преди да потъне кораба…

— Имаше достатъчно време. Бяхме затворени няколко часа.

— Та, ако са го сторили…

— Семейството ще свърже теб и Клиъруотър с племето М'Кол. А Мистър Сноу, човекът, който направи сделката с Яма-Шита да се изпрати облачен воин в Ни-Исан, е на път към търговския пост с петстотин воина М'Кол. Ако аз бях член на Яма-Шита, щях да разглеждам това като златна възможност да си върна тъпкано, не си ли съгласен?

Кадилак пребледня още повече:

— Мила Небесна майко! Изобщо не ми хрумна…

— Защото имаше по-важни неща на главата си, за които да мислиш — каза дипломатично Стив. — Истината е, че и двамата сгрешихме. Надявах се, че ще се върнем навреме — той сви рамене. — Няма значение. Все още имаме шанс. — Той изгледа Малоун — По-добре да тръгвам…

— Сега ли ще тръгваш? — извика Кадилак.

Стив се метна на коня:

— Няма смисъл да губим време.

— Ами храна?

— Кади! Нямах намерение да тръгна с празни ръце. Можеш ли да ми свиеш малко питка и торбичка с месца?

— Даже нещо по-добро. Ще дойда с теб!

— А, не. Няма начин. Ти и приятелят ти тук имате важна работа. Ще виждаш нещата по-ясно, ако ти се махна от главата за известно време.

— Добре. Но трябва да имаш придружители. Най-малкото няколко воина.

— Кади! Аз ще яздя до там! Няма да могат да вървят в крачка с мен!

Увереността на Кадилак отново започна да се покачва.

— Може и да успееш да ги надбягаш през първите два-три часа, но в края на деня, мютският воин все още ще тича, а на коня ти ще му избие пяна от устата!

Стив капитулира:

— Окей. Ти избързай напред с Пърпъл-Рейн и организирайте нещата. Аз ще почакам тук с Малоун.