Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 62

— Тя бе повалена от земните червеи. — Думите му предизвикаха скръбен вопъл сред мютите. — Но не е мъртва! -извика той. — Тя лежи не далеч от тук в корема на една желязна змия и точно оттам трябва да я спасим!

Пърпъл-Рейн трепна от перспективата да нахлуят в ешелон:

— Не може ли да използва дарбата на земната магия, за да се освободи?

— Не, твърде слаба е. Силата няма да се завърне, докато не заздравеят раните й. Идеята да се нападне желязната змия може и да ви се струва обезсърчителна, но — той махна с ръка по посока на Малоун и ренегатите — не сме сами в начинанието. Тези наши приятели познават тайните й и са склонни да се бият на наша страна. М'Колите доказаха храбростта си в битката при река Нау анд Ден, но само храброст и кураж не стигат. Този път ще използваме хитрост и ловкост. Мощта на Стареца, заедно с тайните познания на тези червенокожи, ще освободи Клиъруотър и ще покоси земните червеи!

— Но Старецът не е тук — отвърна Пърпъл-Рейн.

Кадилак се облещи:

— Как така не е тук?

— Ами така. Отиде до търговския пост.

Стив бе също толкова стреснат от новината, а виждаше, че и Малоун не се зарадва много.

— Кога замина?

— Преди три дни.

Мамка му, мамка му и пак, мамка му! Това беше сериозна пречка. Присъствието на Мистър Сноу бе от първостепенна важност. Новооткритите сили на Роз бяха плашещи, но на практика бяха неизследвани — бяха неизвестна величина.

Никой не оспорваше повелителската мощ на Мистър Сноу. Той решаваше съдби, беше начело на атаките и основната им защита, бе единственият им коз да убедят Малоун и да покорят силите, които ги чакаха на борда на Ред Ривър. А го бяха изпуснали за три дни! Колко неприятно!

Търговската делегация нямаше да се завърне още поне пет седмици. Стив бе поискал срок от шест седмици, в които да организира атаката над Ред Ривър. Вече бяха изхабили шест дни за пътуването си до Уайоминг. Ако делегацията не се забавеше, това означаваше, че мистър Сноу щеше да се завърне току преди да изтече крайният срок, оставяйки ги без време да измислят план за действие с коз — неговата магия!

Трябваше им повече време за реакция. Щеше да накара Малоун да измоли удължаване на срока. Но това не бе така просто. В интерес на Федерацията беше да държат М'Колите под напрежение — да ги принуждават да атакуват влака без адекватна подготовка в определен срок и на определено място, които не биха избрали доброволно. Но как да отложи неминуемата конфронтация, без да събуди подозренията на Майка?

Кадилак се обърна към Стив и Малоун — новопридобитата му увереност бе видимо намаляла.

— Какво ще правим?

— Добър въпрос — излая Малоун. — Ще ти кажа обаче какво няма да правим! Няма да атакуваме тоя ваш проклет ешелон без повелител начело. Сделката включваше тъпите ви магьоснически трикове. Ако стария не се появи, никъде не отиваме!

— Но той ще се върне след пет седмици… — замоли се Кадилак. — след четири и половина…

— Хубаво. Обадете ни се тогава и ще си помислим. Адиос, амиго!

Кадилак сграбчи ръката на Малоун, докато ренегатът се обръщаше към коня си:

— Почакай!