Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 61

Малоун също вдигна леко пушката си и я положи в скута си с пръст на спусъка.

— Тези твои хора ли са?

— Да — Кадилак вече бе направил необходимите приготовления за тази среща.

Той извади лъка с елегантна извивка, дело на Майсторите на желязото, от колчана от лявата страна на седлото закрепи стрела към тетивата и насочи металното връхче-копие към Малоун. Шепа сухи червени листа бе завързана за дръжката под връхчето.

Малоун запали връхчетата на листата с жица, заредена от батерии. Те започнаха да тлеят и да изпускат плътен бял пушек.

Като ги придържаше, Кадилак подухна, докато цялото снопче се разгоря, сетне се прицели нагоре с лявата си ръка и изпрати свистящата стрела високо във въздуха.

Елегантната димна арка, която се образува при приземяването на стрелата зад редицата воини, беше знак, използван от Плейнфолк, когато заявяваха желанието си да преговарят с вражеска група. Воините отвърнаха, като вдигнаха стиснати юмруци, които след това разтвориха и показа дланите си. Поканата бе приета.

Кадилак слезе от коня, заби зеленото си знаме в земята и се запъти напред, а група мюти от средата на редицата се втурнаха да го посрещнат.

Водачът им бе Пърпъл-Рейн, една от мечките, които бяха помогнали на Клиъруотър и Кадилак след дуела му със страшния Шакатак Д'Вайн. Кадилак прегърна топло Пърпъл-Рейн, а сетне стисна протегнатите ръце на другарите му. Когато първата вълна на поздрави отмина, Кадилак покани Стив и Малоун да се присъединят. За да ги представи, той започна:

— Вече познавате Облачния Воин. А това е Малоун, вожд на червенокожите, които ни взеха под крилото си и ни позволиха да пътуваме с тях през великите равнини. Те имат тела на земни червеи, но сърцата им са с народа на Плейнфолк и имат само едно желание — да се бият рамо до рамо срещу железните змии!

— Хай-яяя! — извикаха дружно воините, размахвайки във въздуха пушките и арбалетите си.

Когато и останалата част от групата дойде да се присъедини към тях,Стив разпозна няколко човека. Повечето бяха воини, присъствали на обучението по нападение и отбрана, или пък бяха част от делегацията до търговския пост — всички го поздравиха топло.

На Малоун му се догади от непринудения начин, по който Стив отвърна на сърдечните прегръдки и ритуални потупвания. Той не можеше да понесе физически контакт с мютите, но не можеше да си позволи да изостава от останалите. С пресилена усмивка той се здрависа с всеки член на бандата, като зад фалшивата си демонстрация на другарско отношение прикриваше желанието си да ги изколи всичките до един.

Пърпъл-Рейн се загледа в конниците и пешаците. Никога преди не беше виждал коне, но нещо далеч по-важно се въртеше в ума му:

— Къде е Клиъруотър?

Усмивката на Кадилак се изпари: