Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 60

От Норт Плат реката варираше на ширина от една до петдесет мили, стесняваше се, а сетне се разширяваше, после пак се стесняваше, за да се промъкне между околните възвишения, следвайки деликатно пътя си към Гошън Хоул на щатската граница.

При Скотс Блъф Кадилак срещна друга позната забележителност — огромен скален гол масив в жълто и охра, който се възвишаваше на осемстотин фута над околния пейзаж.

Това бе единственият останал пътепоказател за пътешественика — ориентир, че е на път да напусне Небраска и да влезе в Уайоминг. Не беше останало никакво друго доказателство, че двата щата някога са съществували като законодателни и икономически единици. Пътните знаци и крайпътните сгради бяха изчезнали, последните изоставени и оплячкосани коли на Пътна полиция отдавна се бяха превърнали в купчини ръжда, а по-устойчивите части на двигателя и шасито бяха скрити под пълзяща растителност. Ден след ден, година след година, век след век, планетата изпълняваше бавната си задача — да се самоизлекува. Сега, на прага на третото хилядолетие, освен избледяващите очертания на магистралите и няколкото ерозирали останки от съборени каменни мостове, почти нищо не бе останало от сътвореното в миналото. Америка от двайсети век бе погребана със същата неуморна ефикасност, както древните шумерски градове.

На четири хиляди фута над морското равнище и все още изкачващ се нагоре, Кадилак поведе групата по извивките на реката.

След като се консултира скришом с миниатюрната си карта (напечатана на копринен квадрат , доставен на АМЕКСИКО от хората на Йеясу) и с мъничкото електронно устройство, което получаваше ориентири от навигационни маяци и ги превръщаше в картови координати, Малоун откри, че най-близката нав-от (навигационна отправна точка) е град на име Торингтън, разположен на старата магистрала 26.

За Кадилак, визуалното потвърждение, че са се върнали в родната си територия, се яви под формата на планините Ларами, чиито гористи склонове приютяваха множество иглолистни дървета, включително извисяващия се бор Пондероза. Внушителен като полегато укрепление на форт, изграден на десет хиляди фута височина, масивът Ларами принуждаваше реката да заобикаля северната му страна като крепостен ров, да минава през нав-от Каспър, преди да завие на юг и да се загърчи нагоре към извора си сред потоците от разтопени снегове на Скалистите планини.

Именно на равнината отвъд западната страна на масива Ларами М'Колите предприеха първата си сериозна атака срещу Дамата и когато Кадилак достигна езерото, където реката бе препречена от бент, за да образува резервоара Глендо, той се обърна на ляво и поведе Стив и ренегатите на Малоун към пътека, лъкатушеща из обраслите с борове възвишения.

По средата на пътя между реката и хълмовете, те попаднаха на маркер, обозначаващ територията на М'Кол — висок стълб, украсен с резбовани дървени плочки, кости и пера от орлови крила.

Още една миля по-нататък Кадилак спря колоната, когато голяма банда мютски войници със същите златни пера на кожените шлемове изскочиха измежду дърветата и се наредиха в редица срещу тях на около двеста ярда от предводителите на групата. Някои носеха пушки от револверен тип, дадени на племето от Майсторите на желязото след сделка между Мистър Сноу и Лорд Яма-Шита, а останалите бяха въоръжени с арбалети.