Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 59

В този етап от трасето, хората по Орегонския маршрут бяха преминали едва наполовина пътя до крайната си дестинация, докато мормоните, чийто многовековен религиозен плам бе предизвикал ярост в по-праволинейните им източни съседи, бяха към края на пътуването си — огромното солено езеро, в чиято плодородна долина щяха да построят града-монумент на непоколебимата си вяра в Бога, обиколил не само бреговете на Галилея, но и равнините на Северна Америка.

Тази вяра не успя да ги спаси: Холокостът бе превърнал града-монумент в гробница.

Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха настигнати от Малоун на около 40 мили източно от Киърни, на север от реката до Гранд Айлънд. В онзи фатален следобед, когато скайхокът ги покоси, Ред Ривър се намираше на сто и петдесет мили южно от лагера на ренегатите. Действайки според заповедите, предадени чрез Уолис — шефът на ударната група на АМЕКСИКО, командир Джеймс Фарго поддръжаше курс на север, докато военновъздушният отряд бе заминал да прибере Клиъруотър, стеснявайки разстоянието между ешелона и втория си посетител — Стив.

След като напусна влака и прекоси отново плитката река, Стив тръгна по стъпките на мормонския водач Бригъм Янг и паството му от фанатични последователи. Докато настигне Малоун, ренегатите бяха на повече от сто мили западно от злочестия лагер и вече бяха преминали разклонението на Норт Плат — отдавна изчезнал град, чието име идваше от местоположението му на тънката ивичка земя между буйните притоци.

Кадилак познаваше отлично мястото — беше прогорило завинаги място в паметта му. Той бе преминавал оттук заедно с Мистър Сноу и банда мечки М'Кол, предвождани от Мотор-Хед. Тук, по молба на Стареца, той бе потърсил и открил всевиждащ камък. Камък, пълен с ужасяващи образи, пропити с кръв, смърт, скръб и разруха.

Това бе мястото на смъртта на Стареца. Споменът за това прозрение върна смазващото чувство за вина и скръб, причинени от предсказанието. Той пришпори коня си в галоп и изпревари другарите си, за да скрие горчивите сълзи, парещи бузите му. Той искаше да се махне от това ужасно място, но съзнаваше, че то иска душата му и няма нищо против да почака до завръщането му.

Централната и западната третина от Небраска се състояха от обширни голи равнини, хълмисти възвишения с рехава трева и градински чай, прорязвани тук-там от речни долини и потоци, вливащи се в Плат или Мисури. Тези долини бяха единственият подслон от свистящите вихрушки, изгонили първите фермери след суграшицата, унищожила реколтата, която щяше да ги изхранва по време на дългата зима.

Именно тук се криеха дърветата — канадска топола, върба и бряст се гушеха едно в друго, избягвайки пронизващите ветрове.