Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 55

— Нямаме нужда от тези неща. Старецът може да я излекува.

— Старецът не успя да спаси всички след битката с ешелона. Може да намества прости счупвания и да използва растителни настойки, за да дезинфекцира някои рани, но не е чудотворец. Със същия успех можеш да си натъпчеш билковите церове в задника — все тая за Клиъруотър. Прав си, сгафих — но поне успях да й спася живота.

— За което съм ти благодарен…

— Чудесно. Сега единствено ти остава да свикнеш с идеята, че не можем да я измъкнем от влака. Аз съм единственият, който може да я спаси.

— О, така ли? Как?

— Като премина към другия лагер — да ги убедя, че все още съм праволинейния войник, за който ме мислят. Ще трябва да се върна обратно във Федерацията с Клиъруотър и след това, когато укрепне, да се опитам да намеря начин да я изведа с Роз в света на синьото небе.

Кадилак се смая:

— Но това може да отнеме месеци, дори години!

— Възможно е — призна Стив. — Да имаш по-добра идея?

— Не знам, но сигурно има начин да…

— Кади! За последен път ти казвам — забрави за проклетия влак! Че какво ще направиш? Ще се навърташ наоколо с надеждата някой да остави вратата отворена? Няма никакъв начин твоите хора да се качат на борда! Аз съм служил на такъв ешелон! Представата как побеснели мюти вилнеят из ешелона е кошмарът на всеки пионер! Но това не им пречи да си спят като момченца, защото знаят, че няма начин да се случи. Именно затова влаковете са проектирани по точно този начин. Дори да се провреш между оръдията и куршумите, пак няма начин да влезеш вътре. Когато рампите се вдигнат, вагоните са затворени по-плътно и от комарски задник!

Малоун се отръска от вцепенението си:

— Командира на ешелона…

Стив почти бе забравил за присъствието му:

— Какво?

— Командира на ешелона. Той няма да смъкне рампата заради шайка мюти, но може и да я свали, за да пусне група пионери на борда. Особено ако са ги подгонили бучкоглави.

Стив видя как интересът на Кадилак се пробуди:

— Тоест…

— Е, това е само една идея, но… ако някакси успеем да се доберем до достатъчно шлемове, униформи и пушки…

— И да се дегизираме като трекери? — попита Кадилак.

— Трябва да сме достатъчно на брой, за да превземем рампата и да я удържим, докато още от твоите хора се качат на борда.

— Вие сте луди, — каза Стив — да не мислите, че момчетата от Ред Ривър само ще си стоят и ще ви оставят на мира? Веднага щом се покажете над рампата, ще затворят противопожарните врати от двете страни, ще откачат вагона, ще се отдръпнат и ще се прегрупират, и ще ви оставят вътре да се чудите откъде ви е дошло!

— Може и да го направят — призна Малоун. — Но се надявам, че този Мистър Сноу може и да направи нещо по въпроса. Но ако смятате, че няма да се справи, тогава забравете за цялата работа. За да успеем, ни трябват акъл, мускули и магия. — Той се ухили тъпо. — Не съм и предполагал, че някога ще кажа това.