Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 57

— Леле, какъв въпрос! Тя беше толкова шокирана от появата на новата си сила, колкото и всички останали.

— Е, хайде сега, Брикман! Ако ще си залагам задника, за да уловя Мистър Магьосника, искам да зная какво ще предложи тя като подкрепление. Ти си бил там, когато е изкарала акъла на Уолис и останалите. Сега се опитваш да извъртиш, че не сте споделили телепатична връзка за това?

— Не го твърдя. Но аз получих само серия от усещания, не наръчник кое как става — Стив се поколеба. — Най-добрия начин да ти го обясня е като си представиш, че Мистър Сноу е радио приемник, а тя е мощен прилив на статичен шум. Когато той се включи, тя ще задръсти радио честотите и ще блокира всички входящи и изходящи предавания. Ако успее да попречи на мозъка му да работи нормално, той няма да успее да призове силите или да ги насочи към определена мишена.

— Звучи правдоподобно. Въпросът е дали ще проработи в уречения ден?

— За това просто ще трябва да стискаме палци и да се надяваме.

— Чудно. Това наистина усили увереността ми. А, и още нещо. Тая работа с Роз и съобщението от Клиъруотър. Истина ли беше? Тя наистина ли се включи или просто замотаваше нашето накокошинено приятелче?

Стив се засмя многозначително. Затопли ръцете си за последен път и скочи на крака.

— Няма смисъл да ти отговарям, нали? Ти нали не вярваш в магическите измишльотини.

Малоун присви очи, но обветреното му лице запази приятелското си изражение.

— Абе, я се разкарай!

* * *

Откакто напуснаха племето Коджак на езерото Ми-Шига, Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха следвали, доколкото бе възможно, трасето на древната магистрала, обозначена на федеративните карти като Междущатска 80. В дните преди Холокоста тя бе част от дълга бетонена панделка от изток на запад, започваща в Голямата Ябълка* (*_{s}нарицателно за Ню Йорк-бел.прев.)_{/s} и завършваща в Денвър, Колорадо, като по пътя преминаваше през Охайо, Индиана, Илинойс, Айова и Небраска.

Отдавна бяха преминали половината карта, която Стив бе намерил на борда на самолета, който откраднаха в Лонг Пойнт, но племената, които срещаха по пътя си, бяха единодушни, че ако пътешествениците продължат към залязващото слънце, ще достигнат широка безкрайна река. Тъй като вече бяха прекосили река Мисисипи, от картите, които бе изучавал в тренировъчния лагер в Рио Лобо, Стив знаеше, че това трябва да е Миз-Хури — мютското название на река Мисури.

Ерозиралите, покрити с бурени останки от Междущатска 80 изчезнаха на няколко мили от реката, но накрая те се озоваха на ръба на стофутов склон към източния бряг.

В далечината от другата страна лежаха потъналите останки на Омаха. Щабквартирата на Стратегическото въздушно командване, разположена във военновъздушната база Офут на юг от града, бе превърнало Омаха в основна мишена в глобалната ядрена война, довела цивилизацията на 20в. до бърз и окончателен край.

В обществените архиви, достъпни през КЪЛЪМБЪС, вината за Холокоста безусловно се хвърляше върху мютите. Ролята на руснаците бе пренебрегната; самото съществуване на СССР, заедно с други държави-щати отвъд границите на САЩ, бе изтрито от писмените източници и от паметта на войниците-граждани на Федерацията.