Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 56

— Старецът има силата — каза Кадилак. — Той ще знае какво да прави, като му дойде времето.

— Това означава ли, че ще се пробваме? — попита Малоун.

— Не. Означава, че ще си помисля.

Кадилак се опита да звучи уклончиво, но Стив знаеше точно какво му се върти в главата. Малоун също го знаеше. Мютът бе захапал стръвта и висеше на кукичката…

* * *

По-късно, по здрач, Стив завари Малоун да седи сам пред малък лагерен огън. Той клекна до замисления ренегат и протегна ръце над пламъците.

— Как се справям? — попита Малоун.

— С Кадилак ли? — Стив се усмихна. — Чудесно. Продължавай да го навиваш. Накрая ще върви като куче подире ти.

— Подмазването не е точно моята стихия — отвърна Малоун. — Но ако даде резултат…

— Голямо облекчение е да работиш с човек с твоя опит.

— Не се прави на много умен, Брикман.

— Не бих посмял. Последният път, когато си отворих голямата уста, ми разклати няколко зъба и почти ми счупи челюстта. — Той хвърли поглед през рамо. — Я по-добре да тръгвам. Не бива да ни виждат често заедно.

— Прав си. Но я кажи за тия всевиждащи камъни. Истина ли е? Може ли бучкоглавия наистина да предскаже какво ще се случи?

— И още как — отвърна Стив. — Той ни видя под вода и след седмица и нещо се озовахме в капан на потъващ кораб и едва не се издавихме! Страшничко, а?

— Аха — Малоун се размърда неспокойно. — Мразя ги тия магически измишльотини.

— И не само ти — отвърна Стив. Мислеше си не само за Невил. Стив обичаше ситуации, където можеше да види всички ъгли, да планира с няколко хода напред. Проблема с магията беше, че е адски непридвидима. Хората и бездруго бяха проблем, но магията бе неподвластна на законите на логиката или на научните закони за причината и следствието. — Но не бива да я пренебрегваме — заключи той. — Вече няколко пъти отървам кожата с нея.

— Именно това ме тревожи — измърмори Малоун. — Мютската хубавица може и да ти е размътила малко мозъка, но ти не си тъпанар.

— Е, мерси…

— Ако човек като теб го приема сериозно, значи може да се окажем в голяма беда.

— Мистър Сноу ли имаш предвид?

— Аха. Изглежда, че нашия човек тук ще го бутне по рампата, но как бе, мамка му, ще спрем такъв човек, преди да навре на всички по една светкавица в задника?

— Точно там се намесва Роз, природената ми сестра.

Малоун кимна утвърдително.

— Майка ми спомена нещо за някаква демонстрация. И тя ли е повелител?

Стив се засмя на идеята:

— Разбира се, че не. Тя е първенец — като мен и теб. Но понеже е телепат, мозъкът й, както и моя, притежава някаква допълнителна способност или включва страни на съзнанието си, които всички притежаваме, но не използваме. А сега, съвсем внезапно, се включи друга част на мозъка й, като й даде властта да контролира временно чужди умове и да променя представата им за реалността.

— Каквото и да е това, — изсумтя Малоун — дали ще повлияе на Мистър Сноу?