Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 53

— А те откъде знаят? Ти ли им каза?

— Не. Казах го на Роз, когато се видяхме в Гранд Сентрал в началото на миналата година. По-късно открих, че разговорите ни са били подслушвани.

— Е, и?

Стив затвори отново очи и прокара пръсти през веждите си.

— Роз казва, че решението е дошло от Гранд Сентрал. Те смятат, че ако оставят Клиъруотър на борда на Ред Ривър , М'Колите ще се опитат да я освободят.

— Ами! — възкликна Малоун — Нямат никакъв шанс.

— Привидно нямат. Но племето се предвожда от друг могъщ повелител, наречен Мистър Сноу. Той е стар, но все още може много да им напакости. Аз бях на борда на Луизианската Дама, когато той едва не я потроши през 2989г.

Малоун изглеждаше подходящо изненадан:

— Имаш предвид битката при река Нау анд Ден? Дори аз съм чувал за нея. Леле! Това той ли беше?

— Да, той беше! — възкликна Кадилак — Аз също участвах в тази битка!

Малоун погледна мюта с новооткрито уважение:

— Така ли било? Е, трябва да ти се признае. Не е тайна, че не съм във възторг от твоите хора, но това е нещо, с което можеш да се гордееш. Не се случва често Федерацията да подвие така опашка. Ех, как ми се иска да бях там!

Кадилак изпъна рамене.

— Плейнфолк сами водят битките си!

— Да, бе, да. Но това не е причина да не съберем глави и да не помислим заедно. Аз знам как работят проклетите неща. Всъщност, доста от моите момчета са служили по ешелоните. Кой знае? Може да ни хрумне някоя идея…

Кадилак не отговори.

Малоун хвърли поглед към Стив:

— Да речем, в името на спора, че заловите влака. Горе-долу в добра форма. Какво ще го правите с мютските ти приятели, щом измъкнете Роз и Клиъруотър от там?

— Това ще каже Кадилак. Мен ако питаш, нищо няма го правят. Докато приключат, няма да е останало нищо за правене.

Новината предизвика у Малоун дълбока въздишка на съжаление.

— Срамота е — такава първокласна бойна машина! Жалко, че не можете да измислите начин хем да измъкнете приятелите си, хем да я запазите непокътната. Ако М'Колите превземат Ред Ривър и оставят моите момчета да го командват, ееех… — Малоун се ухили — Тогава Федерацията ще види що е битка!

— Да, ще види — съгласи се Стив. — А ако сложиш ръка и на няколко скайхока, ето Кадилак знае да лети.

— Без майтап…

— Да, истински ас е.

Без да знае, че Стив го наблюдава изкъсо, Кадилак изпъна рамене, а гърдите му се надуха като на петел сред кокошки.

— И не само това! Аз проектирах и построих самолети с ракетно гориво за Майсторите на желязото в Ни-Исан!

— Тъй ли? — Малоун се обърна към Стив. — Как така не ми разказа за това в лагера?

— Споменах ти, че той е нещо специално.

— Да, но не разбрах, че е _{s}толкова_{/s} специален.

Стив сви рамене:

— Както вече казах, дълга история.

— Добре де, смятам, че тук се очертава нещо добро. — Малоун положи бащински ръка върху рамото на Кадилак. — Как ти звучи това, приятелче? Дай ни част от печалбата, и ако успеем да превземем ешелона, ще те сложим начело на въздушните сили!

Стив се изсмя отвратено:

— Е, стига де, момчета! Стига сте се закачали! Това е мечта от рейнбоу лула! Няма начин М'Колите да заловят ешелон. Не казвам, че Мистър Сноу не може да го потроши. Почти го направи при река Нау анд Ден. Но да заловиш ешелон в добро работно състояние! — Той отново се изсмя — Представяш ли си как командира на ешелона спуска рампата и пуска разбесняла се банда мюти на борда?