Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 51

— Значи твърдиш, че можете да си говорите без радио?

— Е, не точно си говорим, но можем да си предаваме конкретна информация. Като да чуеш глас в главата си, но гласът не е реален. Звукът не преминава физически по въздуха. На същия принцип като радио предавателя е, но става въпрос за мислени вълни. Гласът, който споменах — всъщност не го чуваш, а си представяш, че го чуваш — както когато хората ти говорят в сънищата. Виждаш как се движат устните им, има смисъл в онова, което си казвате, усещаш гласовете им, но няма звук. Защото сам по себе си мозъкът ти не произвежда звук. Трябва му език, дробове и ларинкс да ти каже какво си мисли, и не може да разшифрова външен шум, без да го филтрира през ухото.

— Май схванах — каза Малоун.

— От друга страна, — продължи Стив — ако предаваш чувство — радост, болка, ужас, или образ на конкретно място, не ти трябват думи. Преживяваш същото усещане, образите в другия ум се предават едновременно и в твоя. Виждаш, каквото виждат те, докато се случва. По начина, по който мозъка ти си представя всякакви неща, докато слушаш как някой говори — точно както правите вие сега.

— Именно това не ми дава мира — каза Малоун. Как ще знаеш, че това са мислите на някой друг, а не твоите собствени?

Стив сви рамене:

— Просто знаеш. Усещаш нещо каго гъделичкане и хлад. Не мога да го обясня, но ако ти се случи на теб, ще разбереш какво имам предвид.

— Нима може да се случи и на мен? Може ли природената ти сестра да предава сигнали на когото си поиска?

— Не. Все едно КЪЛЪМБЪС да предава информация на човек, чиято работна станция не е оборудвана с ВДУ. Мозъкът ти трябва да е в състояние да прави правилните връзки. Само не ме питай какви са те. Открихме, че притежаваме тази способност, защото отраснахме заедно. Май бях на шест или седем, когато започна всичко. За нас беше само игра. Може би има и други, но с мен никой друг не се е свързвал. Роз е единственият ми контакт и обратното.

— И какво прави тя сега?

— Не мога да ви кажа. Истината е, че колкото повече пораствах, толкова повече се плашех от това, което правехме. Във Федерацията не е добра идея да си твърде различен от останалите. Особено в тази област. Твърде много прилича на мютска магия. И освен това, на кого можеш да кажеш, без да се забъркаш в неприятности? Ето защо аз затворих тази част от съзнаието си, не отговарях и се опитвах с всички сили да не я допускам. Най-накрая се получи. Или пък тя се отказа.

— И как така сега сте пак във връзка?

Стив осъзна, че Малоун продължава разговора не само заради Кадилак и собствената си роля. Той го разпитваше и от името на Карлстром.