Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 52

— Случи се, когато излязох за първата си наземна солова мисия и зърнах за пръв път света на синьото небе. Шокът отвори наново портала между нас. Но много странни неща се случиха в този ден.

— Знам какво имаш предвид. Може да ти спре дъха. — Малоун все още се опитваше да се окопити в този свят, въпреки предаността си към федерацията. — Още ли няма вест от Роз? — настоя той.

— Няма. Ако реши да се включи, ще го направи.

Малоун се изсмя презрително.

— Като го видя, тогава ще повярвам! Ти си човек на място, Брикман, но като повечето бързаци, главата ти е пълна с измишльотини!

— Да, знам как ти звучи всичко това. Надявам се да те убедя в правотата си, ако имаме време.

Малоун посочи Кадилак с палец.

— Него трябва да обработваш. Знаеш ли за какъв те мисли така нареченият ти приятел? За агент под прикритие на Федерацията!

Стив посрещна новината със сух смях.

— Така ли…

Кадилак, напълно неподготвен за смущаващото разкритие, заекна:

— Ама.. аз.. чакай малко! Аз не казах точно това…

— Няма проблем — каза Стив приветливо. — Можеше да се очаква, че ще се опиташ да си върнеш. — Той се обърна отново към Малоун — Имаме си лични проблеми за изглаждане.

— Да, бе, досетих се — захили се Малоун. — Нещо във връзка с това, че чукаш момичето му.

Стив настръхна при тази реплика, но нямаше какво да направи по въпроса. Малоун бе твърде голям и твърде зъл, а Стив се нуждаеше от пълното му съдействие.

— Абе, дълга история…

— Спести си я — отряза го Малоун. — Съвсем съм изпушил.

Тази фраза произхождаше от пушачите на трева рейнбоу и означаваше, че са се преситили от психеделични фантазии.

Докато Малоун се завърташе на пета, Стив сложи ръка на челото си.

— Чакайте! Роз се свързва!

Ренегатът спря, видимо раздразнен. Кадилак скочи от камъка, на който седеше.

— Съобщението е за теб. От Клиъруотър. — Той се намръщи и изломоти следващите няколко фрази, а сетне ги повтори на Кадилак. — Иска да я спасиш от ешелона.

— От Ред Ривър? Нищо работа! — подигра се Малоун.

— И Роз също. Тя иска да се присъедини към нас. — Последва напрегната пауза и после Стив продължи — Наредили са ешелона да остане в Небраска… и да патрулира на запад по поречието на река Плат.

— Сигурен ли си, че ще задържат Клиъруотър на борда?

— Да — Стив отново се концентрира. — Твърде е рисковано да тръгне по въздух, а не могат да я стоварят някъде, защото останалите ешелони са ангажирани другаде.

Малоун реши да зададе неудобен въпрос. Трябваше да се заяжда със Стив, за да наблегне на правоподобността на собствената си роля и да помогне на Стив да изгради своята.

— Има нещо гнило в цялата тая работа. Знам, че тази твоя природена сестра работи и за двата лагера, но защо Ред Ривър ще си хаби времето заради някаква си мютка? Една повече или по-малко, какво им пука на тях? Защо я държат жива? Има ли нещо, което не си ми казал?

Стив погледна за одобрение към Кадилак и получи разрешение да говори:

— Държат я жива, защото знаят, че е важна за племето М'Кол. Тя е повелител. Много мощен повелител. Това не е шега. Като истински динамит е.