Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 49

Вероятно не. Как биха могли да го сторят, при положение че никой от тях не можеше да обясни с думи прости (така че всеки нормален човек да ги разбере) как и защо някой като Роз Брикман ще вземе да падне на земята с дупка в лявото рамо от несъществуваща арбалетна стрела? Истинска рана, с истинска кръв, която заздравя и изчезна за осем часа, без да остави белег!

Нямаха отговор, защото не знаеха. Нямаше наука, имаше само професионален жаргон. Психо-измишльотини. Отделът по Псионика в Лайф Инститют бе празна черупка, непроизвеждаща нищо освен няколко бързи повишения и малко евтин престиж. Фалшификация. Никога не бе искал да се забърква. Натиснаха го да използва Стив и Роз и в следствие на това го зарязаха по средата на проклето минно поле, а Президент-Генералът го наблюдаваше от безопасната страна.

Изправен пред възможността решението да изпрати Роз при брат й да се провали със сила, достатъчно силна да го изхвърли от поста му, Карлстром реши сам да ограничи евентуалните поражения. Щеше да се съгласи с молбата на Стив да остави Ред Ривър в Небраска.

При всички случаи, Клиъруотър не можеше да бъде преместена. Нямаше опасност да я изгубят — всеки въоръжен опит да я спасят бе обречен на провал. И въпреки риска, че може да се обърне срещу него, той реши да остави и Роз там. Да я върне във Федерацията след демонстрацията на тези нови и неизследвани заложби, би било престъпно безразсъдство. Ако станеше напечено, Уолис и екипът му щяха да се справят. Карлстром знаеше, че решението му поставя целия екип на Ред Ривър в опасност, но поне за момента нямаше приемлива алтернатива. Не изгаряше от желание да се окаже на върха на замайващо висока скала, или каквато там друга ужасия бе способна да извади Роз от тъмните кътчета на съзнанието си. И докато не се намереше начин за справяне с проблема, поне той не възнамеряваше да се доближава на сто мили от нея.

Ако тя беше лоялният войник-гражданин, за който я смяташе Карлстром, нямаше да има проблеми. Но докато не се докажеше извън всякакво подозрение, беше по-добре да не предприема никакви рискове. Докато беше захвърлена в Небраска, тя не можеше да изкривява умствените му процеси или да влияе на решенията му по някакъв начин. А той щеше да предотврати всяка възможност за предателство, като не допусне Уолис до решенията по плана, които бяха започнали днес. Той щеше да продължи да получава документация, но тя щеше да бъде фалшива.

Само Малоун и другите отряди щяха да знаят финалния план. Роз и Стив нямаше да знаят нищо. Ако изиграеха ролите си както трябва — добре; ако ли не, е… Амтрак щеше да преживее загубата на един ешелон.

Свръхчувствителните хора като Роз и Брикман бяха като спотайващи се ракови клетки- заплаха за системата. Тяхната елиминация — чрез смърт или чрез преместване на повърхността за постоянно — бе единственият начин да се подсигури бъдещето на Федерацията.

Отделът по Псионика щеше да бъде дискредитиран и разпуснат, а съмненията на Карлстром щяха да се оправдаят. АМЕКСИКО щеше да се върне към стария изпробван метод на тайни военни действия, а директорът му щеше да спи по-спокойно в леглото си.