Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 48

На Карлстром изобщо не му пукаше, че Роз е получила временен контрол над умовете на Уолис и екипа му; единственият ум, за който бе истински загрижен, бе неговият собствен. Дали можеше само да изкривява реалността и по този начин да създаде пълна дезориентация или бе способна на нещо далеч по-зловещо? Пък и, как по дяволите, да се дефинира изобщо реалността? Дали го беше манипулирала да я прати на борда на ешелона? Да, предложението беше нейно, но дали го е принудила да се съгласи с идеята й? Не, това бе невъзможно. П.Г. бе имал последната дума. Карлстром внимателно се покриваше по всички въпроси, свързани с Роз и Стив Брикман.

За съжаление, това не стигаше да се махне от огневата линия. Ако Операция СКУЕЪРДАНС се провалеше, той щеше да го отнесе, а не Дж.В.Дж 31-ви. Да, сър…

Но дали Роз планираше да мине към другия лагер или Брикман си го беше измислил, колкото за пред мютите? Сигурно беше блъф. Постановка някаква. Че какво щеше да прави там? Не. След като Клиъруотър беше извън картинката, Роз имаше, каквото желаеше — Стив Брикман. Карлстром бе убеден, че се е върнал в правия път. Психолозите, които избираха, оформяха и наблюдаваха хората от Специалния списък, знаеха какви са слабите места на младежа. Той жадуваше за власт, и отчаяно искаше да си върне тъпкано. Ето защо бяха подправили резултатите от финалните му изпити във Въздушната Академия и му бяха дали четвърто вместо първо място, лишавайки го от напълно заслужените почести. Да… това наистина го бе подлудило. А Федерацията бе единственото място, които можеше да задоволи потребностите си.

Тези мисли дариха Карлстром с поне някаква утеха. И Роз, и Брикман бяха телепати — забележителни свръхчувствителни хора. Дали Брикман притежаваше същите латентни сили да изкривява реалността? Още от самото начало Карлстром проявяваше нежелание да се бърка в морално «сивата зона» на Лайф Инститют, наречена «псионика». Но изправена пред заплахата на хора като Мистър Сноу, Федерацията не можеше да си позволи да пренебрегва оскъдните дарби, които хората й проявяваха. Карлстром знаеше за Стив и Роз. Само П.Г. и КЪЛЪМБЪС знаеха кои са останалите. Карстром се надяваше изобщо да няма останали. П.Г. бе оприличил Стив и Роз на бойна военна система. Но какъв бе смисълът от бойна система, чиито чаркове никой не познаваше напълно и чийто унищожителен потенциал бе непредвидим?

Никой човек с ума си нямаше да задейства такава система. Но въпреки това, необходимата информация за мишените бе програмирана в Роз и Стив, и копчетата бяха натиснати. Бяха ги изстреляли към вражеската линия. Беше ли възможно да бъдат отзовани, питаше се Карлстром в късните часове на нощта? Щеше ли задействаното от тях оръжие да се отклони от курса си и да се обърне срещу създателите си? Карлстром се страхуваше най-вече от това. Чудеше се също дали шепата шарлатани, които се бяха самообявили за единствените експерти в така наречената «наука» псионика, имаха достатъчно акъл да снабдят обектите си с механизъм за саморазрушение.