Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 47

Уолис с неохота се съгласи:

— Предполагам, че не.

Малоун улови погледа на Карлстром:

— Извинете, че питам, ама тоя Брикман… наред ли е с главата? Тоест, съзнава ли къде са границите? Не е тайна, че чука мютката, а сега намеквате, че оправя природената си сестра.

— Те не са кръвни роднини, Мат. Но това е секретна информация, окей?

— Разбрано, сър.

— Добре, да се залавяме със същинската част — планирането на атаката на М'Кол над Ред Ривър. Получих одобрение на плана от Овалния кабинет. Ще е добра възможност да приключим с М'Колите, но трябва да намерим начин как да се справим с оставащите две мишени на борда на ешелона — да им тракнем ключа, без да осерем цялата работа.

— Сър, не казвам, че няма начин, но трябва ли да включваме и тия двамата? — попита Малоун. — Имате Клиъруотър. Защо да не приключим случая, като им пуснем по три куршума в главите?

Уолис кимна в съгласие. Карлстром им отвърна с тънка усмивчица.

— Това може и да мине пред Кадилак, но от това, което съм чувал за Мистър Сноу, може да се стреснеш, когато куршумите се обърнат и полетят към твоята глава.

— С цялото ми уважение, сър, никой не е толкова брониран срещу куршуми.

— Не разчитай на това. Знам, че идеята е изкусителна, Мат, но трябва да се вземат предвид и други фактори. Стратегически цели на високо равнище, които нямам право да разкривам в настоящия момент, но веднага щом получа разрешение, ще ви ги съобщя. Идеята на Брикман изглежда ненужно сложна, но ще постави декорите, които са нужни за нашите маневри.

— Хмм… не знаех това.

— А има и още нещо — продължи Карлстром. — Не желая да застрашавам отношенията, които сте изградили с мютите във вашия сектор. От минал опит знаем, че някои мюти могат да общуват на дълги разстояния. Като летописци, Мистър Сноу и Кадилак може би притежават тази способност.

— Да. Не ме питайте как — просто го могат.

— Именно. И сега, докато си приказваме, М'Колите сигурност му организират парти за добре дошъл. Може да се получи доста неудобно, ако внезапно го загубим зад борда. Ако прибавим към това и премахването на летописеца им — е, това съвсем ще сговни нещата.

Малоун направи печална физиономия:

— Прав сте, сър. Не го бях помислил. Май просто се опитвах да посъкратя процедурата.

— В това няма нищо лошо. И да знаете, че първоначално изпратих Брикман да ги доведе живи или мъртви. Но оттогава ми се изясниха някои неща. Повярвайте ми. Да премахнем Кадилак и Мистър Сноу на този етап от играта ще причини повече вреда, отколкото полза. Особено за вас.

* * *

Когато Уолис и Малоун потеглиха към летището, Карлстром остана в офиса, който използваше за срещи със своите оперативни агенти. Прегърбен в тапицирания си въртящ се стол и с лакът върху облегалката за ръце, той размишляваше за чутото, като същевременно подръпвааше носа, устните и брадичката си.

Той бе запазил оптимистично изражение по време на съвещанието, но това бе само привидно. Докладът на Дон Уолис за предизвикващите халюцинации сили на Роз Брикман го изпълни с тревога. Въпреки уверенията, дадени на Уолис, това си беше контрол над съзнанието — при това доста поразителен вид. От онзи вид, който можеше да ги прати всички по дяволите.