Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 46

— Не ме питайте как го прави. Мога само да кажа, че действа, и че може да го прави, когато си поиска, ей така — той щракна със пръсти. — Като си представиш какво друго можеше да й щукне на ума, ще си кажеш, че да седиш на ръба на висока скала не е чак толкова зле.

Малоун вдигна ръце:

— Нищо не съм казал, Дон.

— Не си, ама нали ти виждам физиономията. Казвам ти, беше направо потресаващо. А пък и когато Джейк падна от шибания…. — Той се опита да се отърве от спомена — моля се и се надявам никога да не ми се наложи да го изтърпя отново.

— Как е сега той? — попита Карлстром.

— Джейк ли? Има проблеми със съня.

Малоун изсумтя:

— Ще му мине. Май като че ли си е намерил майстора.

— Наистина, все му знае устата — съгласи се Уолис. — Не мисля, че ще повтори, ако тя е наоколо. — Той се обърна към Карлстром — Въпросът е, ако успя да контролира умовете ни тогава, дали ги контролира и сега?

Малоун се засмя:

— Но как ще може? Ти не си на ешелона.

— Че защо да е различно? Телепатичната връзка между Роз и природения й брат работи също толкова добре, когато са на хиляди километри един от друг! — Той се извърна за потвърждение към Карлстром — Нали така, сър?

— Да, така изглежда. Но при цялото ми уважение, Дон, мисля че преувеличаваш. Очевидно е било травмиращо преживяване, но сте поискали демонстрация и сте я получили. На практика тя може и да е имала контрол над умовете ви, но всъщност не ви е подтикнала да направите нищо неразумно или прибързано. Доколкото разбирам, освен Невил, никой друг не е мръднал от масата.

— Така е, но…

— Тя всъщност е предизвикала позитивна халюцинация, както го наричат психолозите. И вие всички сте я споделили. Това е интересната част. Масовата хипноза не е нещо непознато. Изглежда сте преживели една по-фина и «моментна» версия, при това доста ефикасна. Ако тя е в състояние да изкриви нечии представи до такава степен и с такава скорост, смятам, че ще може да неутрализира Мистър Сноу. Но това не е истински контрол над ума — поне не от вида, който би ме разтревожил. Роз няма причина да се обърне срещу Федерацията. Съперницата й за чувствата на Стив сега е на животоподдържащи системи и изцяло оставена на милостта й. Брикман може и още да се колебае между двете, но няма да ни напусне, ако държим Клиъруотър и Роз в Гранд Сентрал. Би било напълно безсмислено. Той е роден да бъде агент под прикритие. Почти е невъзможно човек да го разбере, но едно нещо знам със сигурност — той е жаден за власт. А властта е точно тук. Не… — Карлстром спря замислен за момент — Роз и Стив ще ни служат. Сигурен съм.

— Значи, няма защо да се притесняваме за нея, така ли?

Карлстром се засмя, видимо доволен от аргументите си.

— Дон, ако тя планираше да ни предаде, щеше ли да ни покаже на какво е способна?