Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 45

— Е, както виждаш, молитвите ти се сбъднаха…

— И не само това — ти отново си начело на Дамата. Какво е усещането?

— Като да се завърнеш от мъртвите — отвърна Хартман.

* * *

Уолис и Малоун се надигнаха от столовете, когато командир-генерал Карлстром влезе в облицования си с дърво офис. Докато металната врата на личния му асансьор се затваряше, един дървен панел, досущ като останалите в стаята, се спусна над асансьора и го скри от поглед. Карстром заобиколи бюрото си и тръгна напред, протегнал десница.

Като висши офицери с командирски ранг, Уолис и Малоун си бяха извоювали правото на топло ръкостискане и да ги наричет с малки имена при срещите с оперативния директор. Тази неформална атмосфера (на която се радваха всички с над четиригодишна успешна служба) не им позволяваше да се обръщат към Карлстром с «Бен», но поне не им се налагаше да добавят по едно «сър» всеки път, щом си отворят устата, нито им се налагаше да застават в поза «мирно» и да козируват — нещо наложително за новобранците, излязли пресни-пресни от Рио Лобо.

— Дон…

— Добро утро, сър…

Карлстром се обърна да поздрави Малоун:

— Мат! Радвам се, че успя да дойдеш. Надявам се, няма проблем, че те извиках толкова набързо.

— Не, сър. Успях да се покрия. Тръгнах с четири от момчетата уж да проверим южния ни фланг. — Той се засмя — При толкова сериозна въздушна активност в нашия сектор, си помислих, че имаме ешелон по петите си. Няма да има проблеми, ако успея да се върна до утре рано сутринта.

— И без друго имаме достатъчно проблеми — каза Карлстром. — Конкретно тази операция стана толкова сложна, че сметнах, че се налага да я обсъдим очи в очи. — Карлстром им махна да сядат и се настани в стола с висока облегалка зад бюрото си. — Дон, хммм, преди да започнеш с доклада си, къде се намира в момента мистър Брикман?

— Все още е на ешелона и чака резултата от тази среща. Ако получи зелена светлина за следващата фаза от операцията, възнамерява да потегли на запад с трите си коня към мястото, където се събират реките Норт Плат и Саут Плат, като се надява там да настигне Кадилак и ъ-ъ… — очите на Уолис се завъртяха въпросително към Малоун.

— Не се тревожи, ще бъда там. Не знам доколко го бива да разчита следи, но смятам, че ще отнеме поне четири дена.

Карлстром кимна и се обърна пак към Уолис.

— Разкажи ни какво стана на влака.

— Откакто Брикман долетя ли?

— Да. Искам Мат да добие представа за цялата картинка, за да знае точно срещу какво се изправяме.

Малоун изглеждаше объркан:

— На погрешен път ли съм, сър? Бях останал с впечатлението, че Брикман и природената му сестра работят за нас.

— Не е толкова просто, Мат. На теория — да, работят за нас. За съжаление, на практика, възникна съмнение относно кой кого манипулира. Нека Дон да си разкаже историята и ще разбереш накъде бия.

Уолис даде сбит и точен доклад за спасителната операция, задействана от телепатичния контакт между Брикман и Роз : операция, която Карлстром бе одобрил чрез директната си радио връзка с ударната група. След това ги информира накратко за хирургическите операции на Клиъруотър и настоящото й здравословно състояние, описа пристигането на Стив на борда, пусна записите на разговорите с Роз, и завърши, описвайки ужасяващата й демонстрация за контрол над съзнанието.