Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 44

Когато прегледът и поздравленията приключиха, Хартман потърси заместника си Лейтенант Командир Джим Купър.

— Качвай се, а Куп? Аз трябва да се обадя на един приятел….

* * *

Първите две видеофонни кабини имаха диагонално залепен надпис от пласти-филм през екрана «ДЕФЕКТВИД — СЕРВ УВЕДОМ». Означаваше, че инженерът по поддръжката е на път насам. И щеше да пристигне по някое време в този или следващия век…

Третата кабинка работеше. Хартман постави новопридобитата си стара лична карта, пощрака из менютата на екрана, въведе щатския код на Колорадо (09), последван от трицифрен код за междинна станция Пуебло (012) и тайния номер, който бе запаметил.

Логото на Амтрак на екрана се замени с главата и раменете на майор Джери Хилър, един от младшите батальонни командири на Мери-Ан.

— Мога ли да говоря с полковник Андерсън?

— Един момент, командире…. — Хилър изчезна от обсега на видео камерата, монтирана над монитора с неговия образ.

Чуха се приглушени гласове, а след това полковник Мери Андерсън бързо се намести на стола.

— Бил! — Тя също беше изненадана , но удоволствието от обаждането му си личеше в широката й усмивка на монитора. — Кристо! Облечен си в ЗШ на редови боец! — ЗШ бе съкращение за «зелен шаяк», военната уноформа, която Бил носеше в момента.

— Да. Освободиха ме вчера сутринта. Както и Куп и останалите момчета. Свалиха всички обвинения. Отново ни въдвориха на служба и ще изкарваме Дамата по рампата утре сутрин в 7.00.

Мери-Ан сплете пръсти и стисна ръце:

— О, Бил, това е чудесно! Най-добрата новина за цялата година!

— И за мен също.

— Опитах се да получа разрешение да те видя…

— Да, знам. Получих съобщението ти. Благодаря ти, много ми помогна.

— Има ли шанс да наминеш насам?

— Не мога да кажа. Ще подгряваме с курс-доставка в родния щат. След това не съм сигурен какво са ни подготвили. Делегацията по посрещането от СИНК-ТРЕЙН намекна, че може да ни възложат друга специална мисия.

Мери-Ан се начумери загрижено:

— О, надявам се, че няма да е….

Хартман я прекъсна:

— Скъпа, ще трябва да правим, каквото ни наредят. — Той се усмихна — Изглеждаш великолепно. Качеството на образа е отлично.

— Защото сега го настроиха както трябва. Вид-Ком имаха сума ти проблеми, докато оправят връзката със Санта Фе.

— Откога сте онлайн?

— От скоро. — Мери-Ан му се усмихна в отговор — Ти си ми първото лично обаждане. Досега бяха все или тестови трансмисии от Вид-Ком или от щаб-квартирата на ПДив. Откъде се сдоби с номера ми?

— От приятел. Колкото и странно да изглежда, останали са ми няколко.

— Аз съм една от тях.

— О, ти си много повече от приятел. Ти си нещо специално. Да се надяваме, че при следващата ни среща няма да ни разделя парче стъкло и океан от червена трева.

Мери-Ан се усмихна с копнеж при спомена за уютната интимност на миналите им срещи.

— Амин! — Сетне, малко по-жизнерадостно, тя добави — Толкова съм щастлива за теб, Бил. Молих се всяка нощ някой по трасето да прояви здрав разум и да се досети, че си невинен.