Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 42

Да се върне Дамата в бойна готовност беше сериозно начинание, но се оказа по-лесно, отколкото да се повдигне духа на екипажа. Въпреки щетите и жертвите, които бе понесла Дамата, Хартман и офицерите му с може би едно изключение, се ценяха високо от пионерите, които им служеха. Офицерът, който не се радваше на благоволението на войниците, беше капитан Бакстър, офицер по летателните операции. Той бе загинал във взрива на хангарната палуба в летателния вагон, заедно с Гас Уайт и другите пилоти, механиците, палубните работници и няколко пионера.

Шефът на пионерите на Дамата, Бък Макдонъл, чиято будност и бързи реакции бяха спасили предния команден вагон и екипажа му, бе освободен след два месеца арест. При краткото си появяване пред Съвета на оценителите, той бе информиран, че всички обвинения са свалени и му бе наредено да се яви на служба в Никсън/Форт Уърт. На излизане от съдебната зала бе посрещнат от командир на екипажа в СИНК-ТРЕЙН, който го привества обратно в редиците на пионерската дивизия.

Първата му задача беше да вкара новия екипаж на Дамата във форма, при това незабавно. Заради оперативни изисквания, обясни командира, няма да може да се възползва от четириседмичния отпуск, който му се полагаше. В обичайния си прям, но уважителен маниер, големият шеф на пионерите му отвърна, че това няма значение. След осем седмици в дранголника, той умираше от щастие да бъде отново войник.

Решението да се освободи Макдонъл се оказа печелившо. От Ден Първи се забеляза значително повдигане на духа при ветераните в екипажа, а новоназначените скоро откриха, че репутацията на безкомпромисния цербер Биг Ди* (*Големия Ди — бел.прев.) дори не отразява всичко, на което е способен. Втори заместник-екип офицери от постоянния персонал на депото помогна на екипажа със строевата подготовка, но с течение на седмиците дори Макдонъл се притесни от оглушителната тишина около назначението на нов командир на ешелона.

Най-накрая, в един ранноаприлски ден, когато екипажът бе събран за обичайния сутрешен преглед на войската в ешелона, Макдонъл закрачи покрай редиците зад дежурния офицер, а очите му блестяха.

Когато дежурния офицер приключи официалната инспекция на батальона и предаде командването на Макдонъл, старите кучета като Бад Нюз Лоугън* (*Лоугън Лошата новина — бел.прев.) разбраха,че има нещо гнило. _«Тряя да е нещо хубаво»,_ мислеше си той, _«Щот Големия Ди напрао ше се пръсне…»_

Макдонъл напрегна сили:

— Ешелонцииии, сво-бод-но! — прегърмя гласът му.

Батальонът застана в поза свободно с гръмовен тропот на ботуши, а ръцете им се кръстосаха на гърба.

— Добре, чуйте сега! — каза той със същия гръмогласен маниер. — От надежден източник знам, че дамата има нов командир, който ще пристигне съвсем скоро с екипа си от офицери! — Съобщението предизвика приглушен шепот. — Веднага щом се установят и им покажем кое къде е… — чу се лек смях в редиците — те ще изведат Дамата за пробен снабдителен курс до Абилийн, Сан Анджело и Брейди!