Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 41

— Не. Но не виждам как сме могли да избягаме без външна помощ, която той е организирал. Ако се появи отново, може да го питаш. Само мога да кажа, че никой не е в безопасност, когато той е наоколо.

— Ще го имам предвид — каза Малоун. — Междувременно, забрави, че сме водили този разговор. Ако Брикман наистина отново се присъедини към нас, може да реша да не си разкривам картите за известно време. Ако си прав, и той е под прикритие, може да е в наш интерес да си мисли, че му вярваме напълно. Схващаш ли?

— Така мисля…

— Добре. Давай да тръгваме.

Малоун потупа приятелски Кадилак по гърба, после го побутна към чакащите коне. По-скоро би предпочел да счупи гърба на сополивия урод, но, също като Брикман, имаше работа да върши и роля да играе. Ролята на добрата душа Мат Малоун, приятел и защитник на изоставените мюти.

* * *

На около шестстотин мили на юг от местонахождението на Малоун, близо до Плат Ривър, Небраска, ешелонът Луизианската дама излезе от платформата за поправки и се върна на т.нар. «пътища», подготвена за действия в обширното подземно депо на Никсън/Форт Уърт.

През юни 2989г. Дамата едва избегна сериозни щети при първия си сблъсък с племе на Плейнфолк, подпомагано от повелител. Хваната насред порой, Дамата успя да се отърве без особени щети, но в процеса загуби девет от десетте си пилота и самолетите им, плюс над осемдесет техници. Почти двойно повече бяха ранени.

През ноември 2990г., когато Дамата бе изпратена в снега на специална мисия, беше станало дори по-лошо. Зарядите с експлозиви, заложени от Кадилак и Клиъруотър, бяха разрушили напълно лечебницата и летателния вагон, а огнената приливна вълна, изригнала от кутиите с напалм и цистерните с течен метан под хангарната палуба, бяха преобърнали още три вагона, изпепелявайки екипажа по пътя си.

Изоставяйки петте преобърнати вагона, Дамата се формира наново и се отправи, както бе указано, към Монро/Уичита, все още недовършената дивизионна база в Канзас. Ранените членове на екипажа бяха стоварени още на входа и закарани в болница. Командир Хартман и екипа му от офицери, включително шефа на пионерите Макдонъл, бяха поставени под арест и изпратени в Гранд Сентрал да чакат процес. Оцелелите членове на екипажа, избегнали същото обвинение в «неизпълнение на дълга», бяха поставени под временното командване на екип от обучителния персонал във Форт Уърт. Именно те бяха докарали Дамата — победена и опозорена — на юг през Оклахома в относително безопасния роден щат и надолу по дългото спускане към депото.

Зимните месеци, чийто кулминационен момент беше празнуването на Нова Година, по традиция се прекарваха в «почивка и презареждане» (П&П). Беше период, когато пионерските екипажи приветстваха своя отпуск след осем или девет месеца на повърхността, и когато инженерите в депото започваха да се трудят по основния ремонт на композициите, подготвяйки ги за следващо нападение в света на синьото небе.

Дамата се нуждаеше не само от презареждане. Липсващите вагони трябваше да се заменят, да се отстранят щетите от огъня по няколко други, екипажът трябваше да се съвземе и разклатеният им боен дух да се заздрави.