Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 40

— Не си ли спомняш? Може да е станало, след като се строполи.

Малоун му разказа как скайхокът се появил изневиделица и пуснал единичен откос през лагера, преди да завие към базата. Смътното предчувствие какво щяха да му кажат след това, накара Кадилак да завие от скръб. Той обгърна гърдите си с ръце и се залюля напред-назад.

— О, мила Небесна майко! Клиъруотър! Тя мъртва ли е?

— Не беше, когато си тръгнахме. Но беше ранена доста лошо.

— Ой-йеее! Всичко е по моя вина! Ами Брикман?

— Той е добре. Отърва се без драскотина.

Кадилак скръцна със зъби при новината:

— Нали! Ха! Типично! И вие какво направихте?

Малоун се постара да прикрие раздразнението си, че го разпитват по такъв безцеремонен начин. За кой се мислеше тоя, бе мамка му?

— Какво направихме ли? Най-доброто, което можахме. Не можехме да я придвижим в нейното състояние. Така че привързахме раните й с каквото намерихме и после се разкарахме оттам. Нямаше смисъл да оставаме, след като местоположението на лагера бе засечено. Следяха ни от въздуха през последните няколко дни.

На Кадилак съвсем му прекипя:

— Искаш да ми кажеш, че са я простреляли преди два дни?

Малоун погледна часовника си:

— Преди точно 54 часа и 12 минути.

— Защо не сте ми казали досега?

Малоун потисна импулса да фрасне Кадилак по устата.

— Защото нямаше какво да направиш, приятелче.

— Ха! — Кадилак усети металния вкус в устата си. — На Брикман ли беше идеята да ме натъпчете с наркотик?

— Да. Каза, че ще изпаднеш в истерия, и се оказа прав. Я се стегни, за Бога!

— Стегнал съм се! Той нямаше право да взема нещата в свои ръце! Трябва да се върнем за нея!

— Да не си луд? Единственото нещо, което можеше да я спаси, беше хирургическа операция. Лекарства като на Федерацията — не билковите простотии, с които се лекувате вие. Досега сигурно е умряла и са я погребали…

— Не! Не говори така!

Малоун пренебрегна прекъсването.

— Моята задача е да те върна при твоите хора. Не ти ли обеща Брикман точно това?

— Да, но…

— Без «но». Точно това ще направим, драги. Двама от моите хора позволиха оня самолет да ни изненада така. Така че, стига се обвинява за станалото. Разбирам, че Брикман е разстроен, задето отърва такъв готин задник, ама ти за какво се тръшкаш?

Кадилак обърса сълзите си от гняв и скръб с трепереща ръка, жадуваща да сграбчи Малоун за гърлото.

— Тя не му принадлежеше!

— Аз друго забелязах. За това ли се сбихте?

— Не. Сбихме се, защото Брикман е предателска, лъжлива жаба!

— Това изглежда малко несправедливо. Не ви ли помогна с Клиъруотър да избягате от Ни-Исан?

— Той не го направи, за да ни помогне! Измъкна ни, за да ни предаде на господарите си във Федерацията! Той не е ренегат! Работил е с мрежа от агенти под прикритие повече от година!

— Разбирам… — Малоун поразмишлява за момент. — Той каза ли ти нещо за тази мрежа, например името й или кой я ръководи?

Кадилак осъзна, че е казал прекалено много и вече съжаляваше за временната си загуба на контрол. Неприязънта му към Стив не бе изчезнала, но Малоун всъщност му беше непознат. Загадка, чийто мозък, поне за момента, беше недостъпен.