Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 34

— Ей, пичове! Моля ви! Помогнете ми! — мъжкарския отсечен говор на Невил се бе превърнал в сподавено блеене.

— Шегуваш ли се? Едно погрешно движение и всички ще се озовем в пропастта.

Гласът на Невил премина в неистов крясък — Ааааа! Ааааааа! Аааааа! Стив се насили да погледне към него. Вторият връх бе започнал да се рони. Столът на Невил се накланяше назад. Мексиканците не смееха да се наведат напред от страх да не обърнат баланса в другата посока.

Беше залепен за стола, с изпъкнали очи, устата му потрепваше гротескно, предусещайки най-страшното. Стив зърна как гумените подметки на ботушите на Невил хвръкнаха във въздуха и после стисна очи, докато столът се преобръщаше, събаряйки мексиканеца в пропастта. Звукът от писъка на Невил го вкочани. Чу се тежко тупване и трясък на счупен метал.

Бризът по лицето на Стив внезапно изчезна. Той отвори очи и видя, че Роз го наблюдава. Масата отново се намираше в болницата, но на седящите около нея хич не им се вярваше.

Те се спогледаха, шокирани, останали без думи, после всички очи се насочиха към мястото на Невил. Столът му лежеше на земята, а Невил се бе изпружил по гръб до него. Рей Хана и Дарил Коутс, мексиканеца от ляво на Стив, изправиха стола му и му помогнаха да стане.

Невил трепереше неконтролируемо, а около чатала му се образуваше все по-голямо тъмно петно — беше се напикал. Той сграбчи масата, за да се успокои, докато Хана и Коутс му помагаха да седне обратно на стола.

— Кристо! Имах най-ужасния… — Той се спря, когато видя напрегнатите им лица. — Ка… Какво стана?

— Добър въпрос…

Ако се съди по пребледнялото лице на Уолис, и той бе преживял нещо ужасно, също като останалите. Той погледна притеснено Роз и гласът му потрепери:

— Благодаря ти. Да… това беше, хммм… много показателно. Аз нямах и… — Той прочисти гърлото си и гласът му се качи с една октава. — Защо вие двамата не проверите състоянието на вашия пациент, докато ние, хммм…?

— Разбира се — отвърна Роз.

Ударната група наблюдаваше в пълно мълчание как Стив я последва навън. Хана затвори вратата зад него.

Докато слизаха по стълбите, милион въпроси кръжаха в главата на Стив. Беше разтърсващо преживяване. Краката му бяха като желе, но той се опита да звучи естествено:

— Голяма каскада направи там. Впечатлен съм.

Две стъпала пред него, Раз се обърна назад и се усмихна:

— Това е само началото.

Усмивката й бе същата усмивка, която той добре познаваше, но погледът в очите й беше на непознат човек. Имаше и нещо друго. Той говореше през цялото време, а тя слушаше, но през повечето време той беше не повече от неин говорител. Роз му слагаше думите в главата.

Тук има сили, които не разбирам, помисли си Стив. И за първи път в живота си сестра му го изплаши…

Глава 3

Кадилак се размърда, докато ефектът от приспивателните започна да отминава.

Гриф, ренегатът, който пазеше мюта, се изправи, когато Малоун се приближи.