Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 33

— Какво, сега ли? — попита нервно Роз.

— Ами да. Разбирам, че не сме под заплаха от повелител, но ако може да ни направиш задоволителна демонстрация на, хмм, умствените си сили, които би използвала в такъв случай, това… би било изключително полезно.

Невил се засмя:

— За бога, не вярвате наистина в тия щуротии, нали?

— Джейк, затваряй си устата, разбра ли? — Уолис кимна на Роз. — Така ли ще го направиш? Докато ние седим на масата?

— Да, няма проблем. — Роз постави ръцете си на масата, затвори очи и задиша дълбоко. — Приближете столовете, колкото се може по-близо.

— Да си затворим ли и ние очите? — запита Уолис.

— Не - отвърна Роз. — Искам да се насладите на гледката.

След думите й, стаята се разми пред очите им. Стив почувства полъх по лицето си. Погледна нагоре и видя ясно синьо небе над главата си, простиращо се до безкрайно далечния хоризонт, поръбен с облаци. Седяха около масата на открито! Разбира се, беше халюцинация. Но те всички я споделяха, а детайлите бяха изумителни. Толкова реалистични! Беше фантастично!

Роз изглеждаше невероятно спокойна, в рязък контраст с отряда, който се бе парализирал от страх. Стив погледна надолу и разбра защо. Тази халюцинация не бе просто фантастична, беше направо ужасяваща. Заедно с другите хора на масата, той се намираше на тесния връх на ерозирала скала, поне на хиляда фута над равнината отдолу. Равният връх на скалата бе широк, колкото да побере масата и тръбните метални столове. И най-малкото движение назад можеше да ги преобърне през ръба!

Ох, мамка му! Стив хвърли тайно поглед към ужасната пропаст и реши, че може да мине и без тази демонстрация. Когато летеше, не изпитваше страх от височини, но да те закрепят едва-едва на ръба на отвесна пропаст беше друга работа. Малко му прилоша. Това не е истина, си повтаряше той. Аз седя в болнично отделение на горната палуба на ешелон. Но умът му подсказваше друго. Небето, бризът, върхът на червената скала бяха реалност. Както и замайващата сила, която го привличаше като магнит към равнината в подножието!

Овладявайки импулса си да се хвърли в пропастта, Стив плъзна внимателно ръце през масата. Първоначалната му идея беше да се обезопаси, като сграбчи китките на Роз, но когато десницата му се докосна до лявата й ръка, той усети разтърсващ електрически заряд, който отблъсна ръката му във въздуха. За щастие, зарядът го раздруса настрани, а не назад. Той успя да хване далечния ръб с лявата си ръка. Нямаше много пространство, защото на всички на масата бе дошла същата идея.

Не се паникьосвай, Брикман. Нищо няма да ти се случи. Сестричката ти просто показва на тази банда тъпанари на какво е способна… Стив чу сподавен вик откъм Невил. Погледна между главите и над протегнатите ръце и разбра защо Невил е разтревожен. Скалата имаше два върха. Столът на Невил се намираше на втория, по-малък връх, на около шест фута от масата. Върхът бе широк, колкото да побере стола. Невил седеше, вцепенен от страх, здраво стиснал седалката, а краката му стърчаха във въздуха. На Стив му стана още по-лошо, само докато го гледаше. Той затвори очи и се опита да се свърже със сестра си. Добре, Роз, доказа се. Хайде сега, извади ни от този кошмар…