Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 30

— Просто щастлива случайност. Едно на милион шанс, само защото умът й бе зает с друго. — каза Стив — Но не се тревожи, знам накъде биеш. — Гласът му зазвуча грубо — Все още смяташ, че ония тримата можеха да бъдат прибрани без цялата суматоха. Не е ли така, майоре?

Невил улови предупредителния поглед на Уолис и вдигна ръце.

— Просто упражнявам традиционното си право да участвам в открита и честна размяна на мнения…

— Джейк не си пада по екстрасенсите — обясни Уолис.

Стив се усмихна:

— И аз не съм във възторг, че съм един от тях.

— Винаги съм твърдял, че няма нищо на този свят, което един куршум да не може да излекува.

От изражението на Уолис стана ясно, че става въпрос за отдавна продължаващ спор.

— Е, ами, ти все това повтаряш, Джейк, но и двамата знаем, че комитетът, който понастоящем изучава тактическата полза от псиониката, е на съвсем различно мнение.

— Че така ще кажат, ами как? — Невил забеляза как Уолис се смръщи и се обърна към Стив. — Е, кажи де, след удара по ешелона, подобриха ли се взаимоотношенията ти с Кадилак?

— Да. Когато започнахме да бягаме на запад, той имаше други грижи. По това време вече беше обладан от тезата «Аз съм водача на Избрания». Аз се правех, че му вярвам. Всичко беше наред, докато не попаднахме на Малоун и на Кадилак му свърши сакето, а скоро след това получих сигнал от Роз. Майка я настанила на борда на Ред Ривър и я пратила на север да помогне в неутрализирането на Клиъруотър. Изпращайки влака в Небраска и движейки го паралелно на нашия маршрут, Майка се надявала, че Роз ще съумее да поддържа ума ми ясен. Да попречи на Клиъруотър да ми направи онова, което бе сторила с Келсо и Джоди.

Невил се изхили сухо.

— Точно затова ти направихме пълен обиск, преди да те пуснем на рампата.

— Мъдър ход. Но както и да е, може и да беше голяма грешка, но казах на Кадилак, че Роз е осъществила контакт и че е на Ред Ривър. И заради историята, която му бях пробутал преди, как съм приел насила задачата, защото са заплашили живота й, трябваше да го излъжа, че ще опитам да я спася. Щеше да изглежда странно, ако бях пасувал на възможност, която се пада веднъж в живота, вместо да я приветствам. Нямах ясна идея как точно щеше да стане, всичко беше на прима виста. Но предположих, че ако М'Колите се съберат с ренегатите на Малоун — може би дегизирани под някаква форма — може би ще успеем да го осъществим.

— И как реагира Кадилак?

— Каза, че атаката над ешелона е точно онова, което Федерацията иска да направим. Ето защо били пратили Роз на борда. Тя била примамката за мен, ако наистина съм бил минал на страната на мютите. В следващия момент едва ли не направо ме обвини, че съм готов да продам хората му надолу по реката, само и само да я спася. Както казах по-рано, М'Колите вече бяха претърпяли тежки загуби при нападението над Дамата. Кадилак не възнамеряваше да повтаря грешката, повеждайки ги към капан. От друга страна, ако казвах истината, ако наистина бях верен приятел на Плейнфолк, той пак не беше подготвен да остави племето да бъде избито, докато спасява природената ми сестра. И в двата случая губеше — Стив сви рамене. — Оттам нататък нещата се влошиха, и докато се опитваше да ме намушка с нож, бяхме уцелени от скайхока.