Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 29

Внезапно Стив бе обхванат от непреодолимото желание да се хвърли през масата към Невил и да му избие зъбите в гърлото, но тогава Роз влезе в главата му и го накара да се успокои.

— Прав си, майоре — каза той сговорчиво. — Май си го изпросих. Когато човек е бил толкова дълго сам и тъкал на два стана, понякога е трудно да видиш истината.

— Наясно сме с този проблем — отвърна Уолис. Затова тази временна липса на разсъдък няма да се отбележи. А що се отнася до теб, Джейк, може би ще свършим с всичко това по-бързо и по-конструктивно, ако преразгледаш отношението си. Ние не сме Съвета на оценителите, а Стив не е подсъдим. Ние осмината сме от един отбор.

Невил прие това с кимване, но не беше щастлив.

— Окей, да се върнем на темата. Стив, ти казваше, че Кадилак не ти се доверява изцяло…

— Наречи го прокрадващо се съмнение. Чувствата му са смесени, защото съм го измъквал от няколко опасни ситуации. Но както ти каза, той не е идиот. Нямаше как да избягаме от Ни-Исан без помощ отвън и дойде моментът, в който нямаше как да го крия повече. Така че си признах — бях агент под прикритие, изпратен да ги заловя и тримата. Казах му, че насила съм приел задачата, защото Федерацията е заплашила, че ще убие Роз, ако откажа.

— И той повярва ли ти? — попита Уолис.

Стив сви рамене:

— Поне го прие. Това беше единственият начин да избяга от Ни-Исан. Мисля, че наистина повярва, когато обезвредихме сайд-уиндъра и мексиканските пилоти в Лонг Пойнт и завзехме самолетите. Оттам нататък нещата взеха да се оправят, докато…

— Докато той и мютската кучка долу не взривиха четири от нашите самолети в небето и не поставиха екслозиви на Келсо и Казан! — Очите на Невил ясно показваха какво е мнението му за приноса на Стив към военното дело.

Стив си пое дълбоко въздух, преди да отговори.

— Вече обясних това. Не знаех, че Келсо и Джоди са пълни с експлозиви. Дори самите те не знаеха! Племето М'Кол беше смазано от Дамата. Кадилак и Клиъруотър се възползваха от възможността да изравнят резултата. Но имаше и друго — те ме подложиха на изпитание. Искаха да видят накъде ще скоча, ако започнат да избиват моите хора. Аз пламенно възразих, но само на основание, че ударът срещу Дамата не беше нужен. Всяка моя силна реакция щеше тотално да разруши прикритието ми. Но нямаше как да спра Клиъруотър да не използва магията си срещу скайхоковете, дори и да исках.

Той се обърна към Невил.

— Когато понаучиш това-онова за повелителите от първа ръка, ще разбереш защо в един момент в битката при Херън Пул, имаше петдесет-шестдесет самураи, които се опитваха да я убият. Мъжагите с мечовете така и не успяха да влязат в ръкопашен бой с нея, а стрелите просто се разлетяваха от стената от светлина, която я обгръщаше.

Устните на Невил се свиха в гримаса.

— И след всичко това, някакъв пич в скайхок на път за вкъщи изпразва пълнителя и ето на — при нас е. Няколко дузини добре прицелени куршуми. Само това е било необходимо.