Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 28

— Точно така.

— И след като Кадилак и Мистър Сноу бъдат заловени, а другите бучкоглави — неутрализирани, ще го направим да изглежда, все едно атаката е била успешна. Всичко точно ли е дотук? — попита Уолис.

— Перфектно — каза Стив.

— В който момент останалите от племето ще се втурнат към композицията да плячкосват и…

— Ще им го наврем отзад. — довърши Невил.

Уолис сдържа раздразнението си от прекъсването.

— Всичко това изисква детайлно планиране. Тоест, ние искаме мютите на влака, но не искаме да се разбеснеят…

— Ето защо ни е необходимо време — каза Стив. Първо, за да го подготвим и второ, за да може Малоун да пробута идеята на Кадилак.

— Защо ти не го направиш? — поинтересува се Невил.

— Заради личните проблеми, които споменах. Той не ми се доверява изцяло. Но пък, това важи и за теб, майоре.

Предизвикателството накара Невил да се усмихне:

— Аз не бих се изразил чак така. Четох какво си направил в Херън Пул и трябва да призная заслугите ти. Първокласна операция. И не мисли, че ми пука за боите, които носиш. И аз съм бил в бояджийницата няколко пъти. Но винаги съм малко нащрек спрямо мексиканци, навлезли толкова дълбоко в самоличността си под прикритие, че някой път нямат измъкване.

Стив овладя гнева си.

— Слез долу и я погледни, майоре. Огледай я внимателно, после се върни и ми кажи с ръка на сърцето, ако не знаеше отпреди, щеше ли да повярваш, че е мютка.

Невил се изсмя:

— По цветовете на кожата, естествено.

Стив набра левия си ръкав до лакътя и му показа ръката си.

— Боядисани са, майоре. Точно като тези. Под тях кожата й е същата като твоята и моята. Всичко, което е нужно за промяната, е шепа розови листа, натрошени и потопени във вода. Сложи я под душа с някоя като Роз и няма да можеш да ги различиш.

— Няма значение как изглежда отвън. Отвътре тя пак си е мютка.

Стив не се отказа:

— Но не ти ли се струва странно, че раса, официално класифицирана като получовешка, може да произведе екземпляри, които ходят, говорят, изглеждат и мислят като истински хора?

Уолис изглеждаше угрижен.

— Стив, не мисля, че това има някаква връзка с…

— При цялото ми уважение, сър, аз мисля, че има сериозна връзка. Майор Невил постави под съмнение моята надеждност, и хвърли няколко половинчати обвинения в неподчинение, колкото да не е без хич. Моята защита зависи от статуса на мютите и мястото им в голямата картина. Те са врагът. Те са срещу всичко, което Федерацията представлява. Няма спор за това, но…

— Радвам се да го чуя — промълви Уолис.

— Но присъствието на мюти като Кадилак и Клиъруотър, които са много далеч от получовешкото, даже са по-близо до свръхчовешкото, поставя под въпрос всичко, което Първото семейство ни е учило за мютите. Плейнфолк имат отговор на този въпрос. Те твърдят, че преди Холокоста, мютите и трекерите са били членове на едно и също общество. На една и съща раса. Човешката раса.

Уолис се намеси, гласът му кънтеше от гняв.

— Това е достатъчно, Стив! Навлизаш в твърде опасни води.

— Видяхте ли какво имам предвид за тоя? — каза Невил. — Опита се да пробута същите малоумни истории и на Съвета на оценителите — Той изгледа триумфално Стив. — Какво ти направи тая, бе Стив — издуха ти мозъка през оная работа?