Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 27

Шестимата размениха замислени погледи.

Тишината на четиримата в средата изнервяше Стив. Хората, които слушаха и не казваха нищо, бяха онези, за които трябва да внимаваш. Много често именно те въртяха нещата.

Невил поклати презрително глава:

— Брей, голяма си работа, значи.

— Джейк, успокой се вече, а? Остави човека на мира. — Уолис се обърна пак към Стив — Звучи добре, но да не паднеш сам в капана. Няма как Роз да е промъкнала Клиъруотър на борда на Ред Ривър сама. Това може да стане, само ако знаем за това и й съдействаме. Пък и причината Клиъруотър да е все още с нас е, защото хирурзите прекараха почти дванайсет часа над раздробеното й тяло.

— Не го отричам.

Уолис разпери ръце:

— Значи пак сме там, откъдето тръгнахме. Ако Роз работи с нас, а ти работиш с Роз, защо да ти се доверяват мютите?

— Много просто — каза Стив.

— Айде да спреш да го повтаряш, а? — сопна се Невил. Сменяш страните толкова бързо, че ти изгубихме дирята кого премяташ всъщност!

Стив погледна към природената си сестра и каза:

— Роз само се преструва, че работи за вас. — Очите им се срещнаха отново. Съобщението, което прати в главата му бе толкова смайващо, че никой от останалите не би се досетил, че казва истината.

Той хвърли поглед около масата и се опита да не се засмее на дързостта си.

— Ето това казах на Кадилак, когато ме конфронтира за ролята й в стачката на кораба с колела. И когато открих, че е на Ред Ривър, повторих твърдението си, че е скрит съюзник, и че след като е спечелила доверието на Майка, го е убедила да я сложи на борда на ешелона, защото възнамерявала да прекоси границата и да ме намери при първа възможност.

Погледът на Стив се върна отново върху природената му сестра:

— Това твърдение бе потвърдено от Клиъруотър, защото Роз вече бе влязла в главата й и й въртеше номер.

Уолис присви очи. Когато го инструктираше, Карлстром изобщо не бе споменавал за такава странна възможност. Но наблягайки на необходимостта да я пазят през цялото време, той го бе предупредил да очаква неочакваното. Ето защо отрядът седеше прилепен за нея като муха на лайно.

— Продължавай…

— Следващата стъпка е да убедим Кадилак и Мистър Сноу, че ако намерим начин да се качим на борда на Ред Ривър — може би с помощта на ренегатите на Малоун — тогава ще успеем да спасим и Роз, и Клиъруотър. А може би дори да пленим композицията.

Торн Уоткинс, седящият от дясно на Стив, наруши тишината с отсечения си смях:

— Нима смяташ, че ще ти се вържат?

— Ако планът на Малоун е достатъчно добър, да.

Уолис изглеждаше озадачен.

— Но в срока, който споменаваш, Алфа-Браво все още ще е твърде зле, за да бъде придвижвана, както обясни Роз.

— Знам това, ти също го знаеш. — каза Стив — Но те не го знаят. И аз не възнамерявам да им кажа.

— Нека пак да прегледаме нещата. — Уолис събра ръце в молитвен жест пред устата си и събра мислите си. — Ти предлагаш да оставим двата ти оставащи обекта и група мюти да се качат на ешелона и после да им приложим някакъв капан.