Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 26

Стив отказа да хапне и предпочете да прекара времето в интензивното с Клиъруотър. Не беше голяма загуба. Подносите от столовата в съседния вагон съдържаха стандартната порция на Федерацията — безвкусна, изкуствена, натъпкана с витамини помия. След храната в Ни-Исан и силно подправените риба и месо в Плейнфолк, Стив не можеше да се насили да я яде.

След това, когато Стив привърши с разказа си, Уолис каза:

— Добре, значи Кадилак е на път към дома. Да предположим, че още водиш случая — какъв ще е следващият ти ход?

— Трябва да го настигна. Да му кажа какво е станало.

Невил пак се намеси:

— Няма ли да се ядоса, като чуе, че си натикал любимата му катеричка в ешелон?

Стив сподави раздразнението си.

— Да се ядоса? Направо ще откачи. Но това си е негов проблем. Извади късмет, че е още жива. Не се тревожи. Ще го убедя.

— И как ще го направиш? — попита Уолис. — Клиъруотър е на борда на Ред Ривър, защото ти го уреди. Как ще накараш Кадилак да ти се довери, когато ти очевидно работиш за нас?

— Много просто, каза Стив — Ще му кажа истината. Аз не потърсих ешелона. Аз потърсих Роз.

Уолис размаха пръст срещу Стив и природената му сестра.

— М'Кол знаят ли за специалната ви връзка?

— Не. Само Кадилак и Клиъруотър. Клиъруотър наблюдаваше от брега, когато самолетите бомбардираха кораба с колела. Кадилак беше в трюма с мен, така че нищо не видя. Докато излезем горе, самолетите си бяха отишли, но накрая трябваше да му дам някакво обяснение. Единственият начин да сваля всякакво подозрение, че все още работя за Федерацията, беше да им кажа за връзката между мен и Роз. Фактът, че Федерацията е изпратила самолетите да бомбардират кораба с колела, означаваше, че Първото семейство е смятало, че аз все още работя за тях. Което, разбира се, накара Кадилак да се съмнява в мотивите на Роз. И така, за да го убедя, че може да вярва и на двама ни, му казах, че съм убедил Роз — която напълно ми вярва — в моята стопроцентова лоялност. Ето защо вие сте изпратили самолетите да ни помогнете да избягаме.

— Повярва ли ти? — попита Уолис.

— Да, донякъде, в типичния му стил. Измъкнахме се от жълтите, спасих му живота, но ти знаеш как е — Стив хвърли кос поглед към Невил. — Той е от онези, дето все са недоволни. Смел е, доста интелигентен, може да прави смайващи неща с ума си, но нещо все не му е наред.

— И каква история ще му разкажеш?

— Той вече знае, че Роз се е свързала с мен да ми каже, че е на борда на Ред Ривър. Ще му кажа, че от шока, който съм изпитал, като съм ги видял простреляни и двамата, съм предизвикал нов контакт между мен и Роз. Тя веднага е разбрала какво е станало и къде се намираме, така че съм изчакал да ми потвърди, че е изпратила помощ, и после съм се измъкнал, докато първия самолет спускал сигналните ракети. Ще кажа и че в последвал контакт Роз ми е споделила, че Клиъруотър е вън от опасност. Кадилак ще бъде подозрителен, но какво ли може да направи? Трябва да ми повярва, защото единственият начин да разбере какво се случва с нея, е чрез мен и Роз. А аз ще продължавам да твърдя, че не съм уреждал нищо по официалните канали. И никога не съм идвал тук. Как ви звучи?