Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 25

— Добре, каза Уолис. — Давайте нататък. Стив, защо не започнеш, като ни разкажеш какво се случи, откакто излетя от Лонг Пойнт.

Стив се сепна:

— Леле, всичко ли?

— Да.

— С колко време разполагаме?

— С колкото е нужно.

— Добре, ама, преди да започна… случайно да знаеш дали Келсо и Джоди са се върнали невредими?

— Джоди-да — отвърна Уолис. — Някой намерил експлозивите на гърдите й и успял да се справи с детонатора в последната секунда. Но другият направи белята.

Стив кимна угрижено:

— Трансмитера беше скрит под Келсо.

— Откъде знаеш? — попита Невил — Ти ли го сложи там?

— Не. Бяха минали няколко дни, преди да открия, че експлозивите липсват. Тогава Кадилак ми каза какво са направили. По-късно чухме, че се е взривил ешелон.

— Ъхъ, каза Невил. — Луизианската дама. Старите ти другари. Добра работа, Брикман.

След тази подигравателна забележка, самоконтролът на Стив се изпари.

— Знаеш ли какво? Взе да ми писва от остроумните ти коментарчета и шибаните ти намеци! Ако имаш да казваш нещо, казвай направо!

Челюстта на Невил увисна.

— Опа! Задръж! — каза Уолис — Да не правим от мухата слон. Сигурен съм, че Джейк не искаше да обвинява…

— Така ли? Ми що не си вземе обвиненията и не си ги завре в задника, а? Нали аз бях на топа на устата и си рискувах живота за Федерацията! Какво ли пък знае той? Разглезена писарушка!

Невил скочи, а от очите му хвърчаха светкавици:

— Спести ни жалната си история за героя от войната. Нито един от хората на тази маса няма по-малко от пет наземни операции в досието си. Точно затова сме тук. А като ме питаш какво ли знам аз, Брикман, ето какво ще ти кажа. Знам, че аз съм майор, а ти лейтенантче — връзкар с жълто около устата. — Мексиканецът се потупа по гърдите — Аз заслужих повишението си в битка, не подреждайки салфетки в столовата. Така че, ще говоря каквото си поискам, когато си поискам! И когато се обръщаш към мен, лейтенант, ще го правиш с уважението, което си обучен да показваш на висшестоящ офицер!

— Да, господин майор!

— И без излишни дързости! Видях ти физиономията!

Уолис направи умиротворителен жест:

— Добре, стига. Ако ще си мерим ранга, то аз съм висшестоящият офицер. И бих искал да напомня на всички, че тази организация, за разлика от много други редови войскови части, поощрява интелигентността и любознателността. Готовността да опонираш, вместо да скланяш глава, което обикновено се изисква от по-низшите чинове. Ние търсим дисциплина на ума, а не онази, набивана на плаца, а по традиция нашето ръководство винаги е окуражавало свободната и открита размяна на мнения.

— Майната й на традицията! — Невил посочи обвинително Стив — Може и да го имате за голяма звезда, но той все още си е скапан мърльо, и няма да позволя на никой мърльо да ми се отговаря така!

Уолис се покашля:

— Добре, Джейк, разбрахме позицията ти. — Той се извърна към Стив — Искаш ли да продължим?

Стив им разказа цялата история. С въпросите и отговорите им отне над четири часа, разделени в две части, с почивка за обяд.