Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 216

— Да…

— Чудесно. Хайде, заспивай.

Обратно на строгото предупреждение на екрана, инцидентът не беше докладван, а алармата беше програмирана да се самоизключи след шейсет секунди. Опитът в продължение на векове беше показал, че малцина от младежите-шегаджии се вцепеняваха от страх от заповедта да останат на компютърния терминал. Всички останали незабавно си обираха крушите. Също като негласното одобрение на тревата рейнбоу, компютърната мрежа, контролирана от КЪЛЪМБЪС, действаше и като отдушник. Броят, произходът и честотата на бъзиците се отбелязваха заради статистиката, но системата просто не разполагаше с необходимите хора и технически ресурси да проследява хилядите нарушения.

Усилията на отрядите за компютърна сигурност на Федерацията бяха насочени към залавянето на онези, които се опитваха да проникнат в системата или подправят информацията с цел криминална конспирация. Гонеха и «къртиците» — политически подривни елементи в пределите на Федерацията, но извън еко-системата, поддържана и определяна от КЪЛЪМБЪС: хора, които се опитват да намерят услуги, чрез които да си осигурят необходимото за оцеляване, докато избягват проверките и контрола, които биха доказали вината им.

В момента нямаше значение, че първият опит да се свърже с КЪЛЪМБЪС се провали. Терминалът в болничната й стая позволи на Клиъруотър да усети вездесъщото му присъствие, предназначението му, властта и интелекта му. Именно затова беше изпратена в тъмния свят на земните червеи. Първо трябваше да възстанови силите си и след това, по някакъв неведом начин, който щеше да й се разкрие по-късно, тя трябваше да осъществи контакт с това същество без душа и да го унищожи.

* * *

Карлстром наблюдаваше как Президент-генерала се запътва към високия извит прозорец зад тапицираното си в синя кожа бюро. Един голям орел с разперени криле, издялан от лъскаво палисандрово дърво стоеше достолепно върху висок до кръста постамент пред завесите. Между орела и сините завеси бяха кръстосани два пръта с драпираните знамена на Федерация Амтрак и Олд Глори.

Джеферсън прокара ръка по главата на орела, както се докосва талисман за късмет, позагледа се в изумителната гледка на пейзажа от Кентъки и махна на Карлстром да седне на обичайното място. Карлстром се поколеба, изчаквайки П.Г. да положи тежките си задни части в стола с висока облекалка. В Овалния кабинет никой не сядаше, докато П.Г. стоеше прав.

— Сядай, Бен. Забрави за протокола. За този разговор ще искам да крача.

Карлстром потъна в стола и загледа как Джеферсън се вторачва в гористите склонове на окъпаните в слънце хълмове. Чистотата на образа беше изумителна. Ето така бе изглеждала Америка някога. Зелена и прекрасна.

— Бен, ще ти кажа нещо, което сигурно ще те успокои. Сигурно си се чудил защо инвестирахме толкова много време и ресурси в младия Брикман и сестра му — всъщност, тя не му е сестра. При толкова много хора, които умират в името на Федерацията ежедневно, дали ще са с двама повече или по-малко, каква е разликата? Е, те са един вид изключение и смятам, че е време и ти да научиш защо.