Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 214

Клиъруотър никога не бе настоявала да бъде единственият му партньор. Всъщност, тя намираше физическото притежание за маловажно. Важното беше на кого даряваш сърцето и душата си. Той също вярваше в тази идея, макар че това не му попречи да ненавижда представата как Клиъруотър позволява на консул-генерал Накане Тошиба да й се умилква в островното му любовно гнездо.

Може би това бе волята на Талисмана. Аферата й с жълтуркото определено им помогна да избягат. Но именно добрият стар Брикман издуха консул-генерала от небето. Какъв сладък момент беше за него да гледа как обгореното му тяло се носи стремглаво към земята…

Клиъруотър не би изпитала подобна нужда да си отмъщава на трето лице. Никога не беше разпитвала за интимната страна във взаимоотношенията му с Роз. Твърде умна беше за това. Тя вярваше безрезервно в силата на Талисмана и в предопределеното и последователно съществуване. В нейният свят човешките прегрешения — освен когато престъпеха границата на кръвната връзка и обета пред старейшините — се пренебрегваха и щедро се прощаваха. От значение беше единствено духовната чистота и благородството на душата. Което беше добре, защото така Стив се измъкваше от отговорност.

Трекерите не подбираха сексуалните си партньори, но заради естеството на тяхното общество, думата «промискуитет» не съдържаше никакви морални значения. В света от преди Холокоста сексът може и да беше издигнат до форма на изкуство и да представляваше неотменно човешко право по икономически и политически причини, но във Федерацията важността му като основна дейност беше равна на освобождаването на червата и обикновено се извършваше без никакви особени официалности.

Чрез омаловажаването на секса, правейки го достъпен за всички и по всяко време, и чрез премахването на думата «любов» от речника на трекерите, Първото семейство ефективно елиминира всяка наченка на интимни взаимоотношения между отделните мъже и жени. Широкоразпространеният и упорит стерилитет вече бе разрушил семейството като обществена единица. Оставаше им само колективнатаа идентичност, основана на взвода, секцията, батальона, дивизията. Лоялност, другарство и преданост се насочваха нагоре по системата към фигурата на върха на пирамидата на властта — Президент-генерала.

Поради тези причини Стив не бе обременен от вина, но се чувстваше кофти. Позволиха му да хвърли един привилегирован поглед върху системата отгоре надолу — система, не само сурова и несправедлива към онези на дъното, не само построена върху лъжи, но чиито лидери се оказаха корумпирани и луди.

От векове наред те им набиваха в главите мечтата за светлото бъдеще, а ето ги тук — живеят си в един измамлив приказен свят, къс от далечното минало! Чувството му за срам се усили и от осъзнаването, че ако Фран отново поиска услугите му, той щеше да отзове без колебание. Щеше да направи всичко необходимо. Идеята да спиш с високопоставен член на Първото семейство, за да се издигнеш в йерархията първоначално изглеждаше нелепа, но ако това се искаше от него, тогава защо не? Колкото по-високо се издигаше, толкова по-голям шанс имаше да си върне на онези, които го бяха измамили. Към този списък прибави и онези, които цял живот го бяха манипулирали и размътвали ума му.