Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 212

Беше изумително как четири различни свята с толкова контрастиращ начин на живот съществуваха съвчестно само на няколко стотин мили разстояние един от друг: високо технологичния свят на сложните машинарии и диваците от каменната ера, пълната свобода и пълното робство, свободната воля и ограниченията на конформизма, равните права и ужасяващата сексуална и расистка дискриминация, строгата йерархия и пълната анархия. Защо хората трябваше да избират едното пред другото? Защо нямаше и златна среда?

Когато Стив излезе от банята, откри Фран, легнала от лявата страна на леглото. Главата и голите й рамене лежаха върху две от четирите огромни възглавници. В едната си ръка държеше чаша бренди, а с другата пушеше трева рейф. Мекият, но настойчив ритъм на блекджек запис се носеше от скрита колонка. Под земята хората ги разстрелваха за такива работи.

— Изненадан ли си?

— Не особено. — Стив се замисли каква да е следващата му подкупваща фраза. — Не се сещам за по-добър начин да приключим един незабравим ден.

— Гнууус…

— Това е само началото, Стиви. — Фран потупа подканващото празното място до себе си.

Стив се приближи до леглото и се пресегна за пижамата.

— Това няма да ти трябва.

— Само почиствам излишното.

Той грабна пижамата и халата и ги пусна върху ниският дървен скрин в долната част на леглото. Фран се оказа пламенна сексуална партньорка. Сексът между тях му напомняше за еднократната му забивка с Дона Лундквист. Дона, чийто живот приключи с целувка и нож в гърлото. Също като Дона, Фран мислеше да свърши цялата физическо натоварване, но когато Стив й доказа на какво е способен, тя се промени — стана нежна и благодарна.

— Как ти се стори, Стиви?

— Ами, госпожо, аз…

— Казвай ми Фран!

— Съжалявам! Просто никога не съм чукал член на първото семейство!

Фран го удостои с една конспиративна усмивчица.

— Няма нужда да ми отговаряш. Знам всичко, което има да се знае за теб. Чудя се… — Тя наведе глава и прошепна в ухото му. — Как беше с Клиъруотър? Същото ли? Или по-добро?

— Не.. само по-различно.

— В какъв смисъл? Какво ти прави тя, което аз не успях?

— Нищо, просто..

— Кажи ми! О, усещам как отново се втвърдяваш! Да не си представяш как го правиш с нея? О, хайде! Дай ми го! О, да! Тя дали те докосва така, а Стиви?

Почти, почти… Кристо!

— Защо е било различно? Защото ти е казвала, че те обича ли? Това ли е, Стиви? Искаш да те обичат? Искаш ли да ти кажа, че те обичам?

Този въпрос, тази дума върху устните й, предизвика разтърсваща тръпка по цялото му тяло. Той се надигна и понечи да се отдръпне. Фран сключи крака зад кръста му и вкопчи здраво ръце около врата му, тласкайки силно таза си към неговия.

— Не! Стой мирен! Ако знаеш откога чакам за това! О, бейби! Хайде, вземи ме! Вземи ме цялата!

Стив потисна надигащото се чувство на себеотвращение и предателство. Да, сър-мадам. Ако това е цената да стигна, където искам, нямаш грижи.

Час и нещо по-късно, когато се размазаха от секс до пълно изтощение и тя вече бе изследвала всеки сантиметър от тялото му с устни, език и пръсти, те лежаха отпуснати в прегръдките си, а кожата им блестеше от плот. Стив се бореше да не заспи. Фран го разбуди като го ухапа закачливо по рамото.