Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 213

— Мамка му!

— Спокойно, де. Не съм ти пуснала кръв. — Фран целуна ухапаното, за да му мине. — Мммм… ухаеш и имаш вкус като на истински мъж. — Тя му предложи гърлото си. — Опитай ме.

Стив опита. Мед с щипка сол…

— Харесва ли ти?

— Да, чудесен вкус.

Той допря буза в нейната и прикри прозявката си във възглавницата. Фран хвана ръката му и я мушна между бедрата си.

— А това хареса ли ти?

— Разкошно беше…

Боже, тая кобила никога ли не се спираше? Тя извъртя тялото си така, че отново беше върху него.

— Шокираха ли те моите приказки за любов? Това е думата, която използват мютите, нали?

— Да. Но не беше точно шокиращо, просто… беше неочаквано.

— Заради това коя съм ли?

— Отчасти, да.

— Наричай ме Фран! Изречи името ми! Дръж ръката си там и го прошепни в ухото ми.

Когато той повтори името й няколко пъти с толкова чувство, колкото успя да си изсмуче от пръстите, тя промълви:

— Обичам гласа ти, знаеш ли? Не усещаш ли какво ми причиняваш?

Стив не отговори. Съзнаваше, че се намира в едно легло с член на Първото семейство. И не кой да е член, а един Джеферсън! Това куку беше роднина на президент-генерала! Това едва ли бе просто отплата за добре свършената мисия. Какво ставаше, по дяволите?

— Смяташ ли, че съм красива?

— Ъ-ъ.. ами.. е-е.. нали се сещаш…

— Това пак е мютска дума, нали? Сигурно знаеш много, а?

— Ами нали бях там за известно време…

— Ще откриеш, че тук използваме много мютски думи, Стиви. И някои от тях изобщо не си чувал.

— Винаги съм готов да се науча…

— Чудесно. Ще те науча на неща, за които не си и мечтал.

Фран доближи устни до неговите за една последна нежна и възбуждаща целувка.

— Достави ли ти удоволствие да го правиш с мен?

— Да, страхотно беше. — Какво друго можеше да каже.

— Искаш ли пак да го направим?

Ох, мамка му…

— Сега ли имаш предвид?

— Не, но скоро. И по-често.

Тя стисна члена му закачливо, скочи от леглото и се запъти към банята. Стив чу шума от течаща вода. Покри голото си тяло със завивките и се замисли какво му се случи дотук и какво ли предстоеше. Епизодът с Фран, колкото и приятен да беше на чисто физическо ниво — което в миналото беше всичко, което можеше да очаква един трекер, го остави с чувство на празнота и неясен срам от направеното.

Сексуалният акт във Федерацията беше едно от малкото неща, които не се свързваха с чувството на вина. От двете страни не се очакваше да се задълбочават в отношенията си отвъд кратката физическа близост, която изискваше самият акт. Нужно беше единствено взаимно съгласие. Похотта и нуждата да облекчиш временно сексуалния си нагон беше единственият емоционален елемент.

С Клиъруотър беше различно. Силата на чувствата му — на които тя отвръщаше със същата страст — придадоха ново измерение на физическата им любов и обогатиха преживяването, което Стив преди намираше за безсмислено физическо упражнение, без връзка със сърцето и ума му. Чукането с Фран само му напомни какво му липсваше.