Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 21

На Фарго наистина му се искаше да узнае какво се обсъжда зад онези затворени врати. Беше твърде дисциплиниран, за да покаже емоциите си пред екипажа, но се чувстваше доста гадно от факта, че след осемнайсет години полева служба, все още не му се полагаше достъп до секретните операции, от които Ред Ривър бе неизменна част.

И като че ли за да го обидят още повече, трите коня, които любезно бе приютил на борда, пикаеха навсякъде и тръскаха огромни димящи купчини лайна по излъсканите и полирани подове.

* * *

Стив се вторачи в спящата фигура в стерилната найлонова палатка. Дихателната тръба, натъпкана в ларинкса й, се подаваше от бледите й устни.

Устата и носът й бяха покрити от прозрачна кислородна маска. От ръцете й стърчаха системи, имаше дренажи във вътрешните органи, а всевъзможни жици я свързваха с електронното оборудване за наблюдение. Клиъруотър беше много далеч от билковите лекове на мистър Сноу. Един цял друг свят…

Маслинената й кафява кожа бе придобила мъртвешки оттенък. Нямаше рани по главата, но някой бе отрязал дългата й тъмна коса, доста левашки при това, и сега бе заприличала на таралеж, оцелял след битка с резачка. Въпреки това изглеждаше красива, главата и шията й почиваха на една-единствена възглавница, недокоснати като по чудо от куршумената градушка.

Стив, който бдеше над изпочупеното й окървавено тяло, се опита да не мисли за счупените кости и разкъсаната плът под завивките. Тяло тъй крехко, че бяха поставили извита рамка да задържи тежестта на горния чаршаф.

Той се обърна към Роз. Телата им се допряха, когато си размениха утешителна прегръдка.

— Тя ще се оправи ли, сестричке?

Роз се намръщи.

— За момента шансовете са равни. Когато хирурзите видяха в какво състояние е, направо се удивиха, че е оживяла толкова дълго. Всъщност, на няколко пъти почти я изтърваха на масата.

— И всичко това заради някакъв глупав шибан спор, който аз предизвиках.

Стив се освободи от прегръдката и вдигна отчаяно ръце:

— Защо?! О, Роз! Ако осакатее за цял живот, никога няма да си простя!

Роз му хвърли предупредителен поглед и докосна ухото си, за да го подсети, че някой може да подслушва разговора им.

— Вината е всепризнат симптом на шок — каза тя с традиционния лекарски тон. — Все пак, и ти самият без малко не умря. Пилот от Ред Ривър я уцели. Аз и ти просто направихме необходимото.

— Да, права си — каза Стив примирено. Погледна към Клиъруотър, а после към екрана, отмерващ слабия й пулс. — Ще може ли само да подържа ръката й за малко?

— Да, но бъди внимателен, окей?

Роз събра едната страна на стерилната палатка и я повдигна. Дясната ръка на Клиъруотър лежеше с дланта нагоре извън металната рамка.

Стив коленичи и хвана ръката й между своите. Кожата беше влажна, а пръстите-отпуснати. Той натисна дланта си към нейната и се опита да достигне съзнанието й, да пренесе живителните си сили в тялото й. Беше направил същото в изоставения дезертьорски лагер в отчаян опит да й влее желание за живот, докато чакаха Роз и медиците от Ред Ривър да пристигнат.