Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 19

Патрик Тили

И което беше по-лошо, бунтът се оказа добре-организиран и напълно непредвиден. Такава отвратителна разхайтеност от страна на службите за сигурност не можеше да остане ненаказана. Рано или късно щяха да се разплатят със всички замесени. Никой не се подиграваше с Първото Семейство безнаказано. А след първите, които щяха да научат горчивия урок, бяха екипажът на Луизианската дама.

Глава 2

Командир Джеймс Фарго, ръководителят на ешелона Ред Ривър, се беше нагледал на мюти по време на престоя си на повърхността, но те до един бяха умрели, умираха, или предстоеше да умрат. Той бе обучен именно за това — да ги убива. Никога нямаше да му хрумне, че ще дойде ден, когато ще трябва да играе ролята на домакин пред двама живи бучкоглави. Но ето че и това стана. Обсипваха ги с грижи на Ред Ривър.

Усещането беше странно. Доколкото знаеше, това бе първият път, когато мюти опетняваха вътрешността на ешелон с отровното си присъствие — съмнителна чест, с която предпочиташе да не бе удостояван.

Но заповедите си бяха заповеди. Дори и така, той смяташе, че другите му гости трябваше да го включат в играта — седемчленната ударна група от Белия Дом, оборудвана със собствени гарантирани канали за комуникация.

От момента, в който двамата мюти се качиха на борда, стана ясно, че не бяха истински бучкоглави, а нещо съвсем различно, ако се съди по оживлението при размяната на кодирани сигнали между ударната група и Гранд Сентрал.

В качеството си на топ ешелон №1 във Федерацията, Ред Ривър от години участваше в доставянето и прибирането на доста хора, чиито причини за пребиваване на повърхността не бяха съвсем ясни, но които със сигурност участваха в някакви тайни мисии. Тъй като войниците-граждани на Федерацията бяха членове на многобройна армия, чието командване стигаше до Белия Дом, тези личности сигурно работеха за Първото Семейство, но досега никой не беше открил името или конкретната дейност на отряда, към който принадлежаха.

Фарго знаеше, че не е разумно да разпитва повече. Никой не достигаше до най-високата позиция във ешелона-първенец на Федерацията, без да схване това още в самото начало. Като образцов пример на системата, Фарго вярваше, че ако човек не беше пряко замесен в тайната информация, то нямаше защо да си пъха носа в нея. Първото Семейство ти казваше всичко, което трябва да знаеш, когато му дойдеше времето.

Тази демонстрация на сляпо доверие не означаваше, че командира на Ред Ривър беше незаинтересован и безмозъчен робот. Инициативността и интелигентността бяха част от длъжностната му характеристика. Безрезервната подкрепа на Фарго към Федерацията можеше да се сравни с пълната лоялност на Райнхард Хайдрих* към политиката на геноцид на Хитлеровия Трети Райх.